— Аз съм повече по действието, отколкото по надеждите, но това й е дало нужното в момента. Видях го ясно. Тя каза — в съня ми и после отново тук — че ще победим. Да вярвам в това и че ще бъдат с нас, когато отново се изправим срещу Кеван. Да намерим начин. И да помним, че ако не е съдено ние да го довършим, то ще дойдат други трима. Ние ще победим.
— Макар и да са нужни хиляда години — добави Конър. — Е, добре, аз съм „за“ надеждата, както и „за“ действието. Но проклет да съм, ако чакам хиляда години, за да видя края на Кеван.
— Тогава ще намерим начин тук и сега. Веднъж ядох палачинки, когато бях в Монтана, в Американския запад — отбеляза Фин. — Там ги наричат другояче...
— „Флапджак“, обзалагам се — обади се Айона.
— Точно така. Бяха страхотни. Тези са още по-вкусни.
— Скитал си надлъж и нашир — отбеляза Брана.
— Да. Но няма да ходя никъде, докато това не приключи. Защото също като Конър и мен не ме устройват хиляда години. Ще намерим начин.
„Толкова просто?“ помисли си Брана и потисна раздразнението си.
— Тя каза, че ще бъдат с нас следващия път, когато влезем в битка. Но те бяха тук на Вси светии и въпреки това се измъкна.
— Бяха тук само частично, едва-едва — спомни си Конър. — Като сенки. Може би като част от магията за сън, която направихме, вероятно заради нея. Как бихме могли да ги доведем в цялата им сила — може ли да се направи? Ако намерим начин за това, как бихме могли да не го довършим? Първите трима и ние тримата. И още трима с нас.
— Времето е проблем. — Фин се облегна на стола си с кафето в ръка. — Смените във времето. Ние бяхме там на Вси светии, но от думите ти, Брана, става ясно, че те не са били. Затова са били просто сенки, неспособни да вземат участие. Трябва да направим така, че времената ни да се срещнат в едно. Нашето или тяхното време, но да бъде едно и също за всички. Интересно е и доста сложна задача за решаване.
— Но кое време и кога? — попита Брана. — Бях избрала два различни момента и всеки един би трябвало да свърши работа. Лятното слънцестоене, после Вси светии. Времето тогава трябваше да е на страната на светлината. Заклинанията, които измислихме, отровата, която направихме, всичко бе съобразено с конкретните място и време.
— И в двата случая го ранихме — напомни й Бойл. — И двата пъти проляхме кръвта му и той побягна. Колкото до последния, би трябвало да е смъртоносна рана.
— Силата му е тъмна, както нашата е светла — изтъкна Айона. — И източникът й го лекува. По-дълго този път. Нужно му е повече време.
— Само да можехме да намерим леговището му. — Лицето на Конър стана сурово. — Ако можехме да го атакуваме, докато е слаб.
— Не мога да го открия. Дори и двамата заедно не можахме — напомни му Фин. — Има достатъчно сила или онова, което го захранва, има достатъчно, за да се крие. Докато не изпълзи отново навън и аз или някой от нас не го усетим, можем само да чакаме.
— Надявах се да е на Коледа, но тя почти дойде. — Брана поклати глава. — Щеше ми се да го победим по Коледа, но това е по-скоро от желание всичко да свърши, отколкото увереност, че тогава е точният момент. Не съм го открила още сред звездите. Поне засега.
— Струва ми се, че имаме план за действие. — Бойл вдигна рамене. — Да намерим начина и точния момент. Да измислим как да използваме и първите трима в битката, ако това е реална възможност.
— Вярвам, че е така. — Фин погледна към Брана.
— Ще проучим въпроса, ще поработим върху това.
— Имам време тази сутрин.
— Аз трябва да ида до магазина да заредя стока. Едва смогвам с търсенето за празниците.
— Аз мога да помогна утре, в почивния ми ден — предложи Айона.
— Съгласна съм.
— И аз трябва да напазарувам някои неща — добави Айона. — Първата ми Коледа в Ирландия. И баба ще дойде. Нямам търпение да я видя и да й покажа къщата — е, каквото има засега поне. — Сгуши се в Бойл. — Ще си построим къща в гората.
— Тя отново си промени мнението за плочките в голямата баня — сподели Бойл с всички присъстващи.
— Трудно е да решиш. Никога досега не съм обзавеждала къща. — Тя погледна към Брана. — Помогни ми.
— Казах ти, че за мен ще бъде огромно удоволствие. Ела да поработим заедно утре и в края на деня ще отделим час-два с чаша вино в разглеждане на мостри на плочки и бои.
— Двамата с Конър почнахме да обмисляме как бихме искали да изглежда нашата къща на хълма над твоята. И мозъкът ми моментално изпушва. — Мийра поля обилно палачинката си със сироп. — Не мога да си представя в детайли построяването на една къща и избирането на цвета на вътрешните стени.
— Ами, ела да пийнеш вино с нас и ще си поиграем и с твоята къща. И като стана дума — подхвана Брана, решила да се възползва от случая, за да сподели сутрешните си мисли, — всички си имате свои жилища, Бойл, Мийра. Няма защо всички да се тъпчете на тясно тук всяка нощ.