След като си сложи бяла престилка, най-напред направи джинджифилови курабийки, защото ги харесваше. Докато те изстиваха и уханието им изпълваше въздуха наоколо, тя събра нужните съставки за свещите, които Айлийн бе включила в новия си списък.
Тази работа я успокояваше. Нямаше да отрече, че добавя и мъничко магия, но само с най-добри намерения. Общо взето бе съчетание на изкуство и наука, както и много старание.
Върху печката разтопи восъка и киселината, добави ароматни масла, оцветителите, които сама приготвяше. Сега ароматът на джинджифил се смеси с мирис на ябълка и канела. Умело закрепи фитили в малките стъклени бурканчета с извит навън горен ръб, при което ги задържа прави с помощта на тънка бамбукова пръчица. Наливането изискваше търпение, налагаше се да спира, за да разбърка с друга пръчка ябълково червения восък, за да не се образуват вътре мехурчета въздух. Затова тя сипваше бавно и разбъркваше, докато не напълни нужните бурканчета, след което ги остави настрани да се охлаждат.
Последва втора партида, бяла и чиста, с аромат на ванилия, а след това и трета, за да допълни уханието — понеже три бе хубаво число — зелена като гората и миришеща на бор. Подходящо за сезона, помисли си тя, а той вече бе настъпил, затова половин дузина комплекти щяха да са достатъчни.
Следващите, които щеше да направи, сигурно щяха да са с пролетно ухание.
Доволна от свършената работа, тя погледна към часовника и забеляза, че е почти два и половина. Значи, той закъсняваше, но тя нямаше нищо против, понеже така имаше време да си довърши нещата, както бе искала.
Но проклета да е, ако го чака, за да се захване за следващата си задача от деня.
Свали престилката, окачи я, направи си чай и си взе две курабийки от буркана. Така подготвена, тя седна, разгърна книгата на Сърха, нейната собствена, бележника си, после включи и лаптопа.
В тишината и на спокойствие Брана се зае да проучва внимателно всичко, което бяха направили досега, и как можеха да го подобрят.
Той дойде — с цели трийсет и пет минути закъснение — подгизнал от дъжда. Тя едва го погледна и решително отсече:
— Не ми цапай пода.
Той измърмори нещо, на което тя не обърна внимание, после бързо се подсуши.
— Няма защо да се ядосваш, че закъснях. Един от конете се разболя и имаше нужда от грижи.
Тя често забравяше, че и той имаше своята работа.
— Много ли е зле?
— Беше зле, но ще се оправи. Кобилата Маги внезапно се разкашля силно. Лекарствата можеше и да я оправят в крайна сметка, но... ами, не исках да рискувам.
— Не, не би го направил. — Напълно го разбираше. Слабото му място бяха животните, както и всеки, нуждаещ се от грижи. — Няма начин.
А че положението е било зле, си личеше по умората в очите му.
— Седни. Трябва ти малко чай.
— Нямам нищо против, както и няколко от тези курабийки, които надушвам. С джинджифил?
— Сядай — повтори тя и отиде да сложи чайника.
Но той крачеше напред-назад неспокойно.
— Виждам, че си работила. Има нови свещи, които още не са изстинали напълно.
— Имам магазин, който трябва да заредя със стока. Не мога да отделям всеки миг от деня си на проклетия Кеван.
— Можеш да престанеш да се засягаш от всяко нещо, което казвам. В случая и аз самият искам да си купя малко свещи.
— Тези са приготвени специално за подаръчни комплекти.
— Ще взема два тогава, понеже и аз трябва да купувам подаръци, а колкото до останалите... — Приближи се до един от рафтовете. — Харесват ми тези в огледалните бурканчета. Блестят от светлината. — Взе една и я подуши. — Червени боровинки. Мирише на Коледа, значи, е подходяща, нали? Ще взема една дузина.
— Нямам цяла дузина. Само трите, които виждаш.
— Можеш да направиш другите.
Тя приготви чая и му хвърли кос поглед.
— Бих могла. Но ще трябва да почакаш до утре.
— Става. Както и тези високи свещи, тънките бели и по-малката червена.
— Да работиш ли дойде, или да пазаруваш?
— Хубавото е, че мога да правя и двете на едно място, по едно и също време. — Взе каквото искаше, остави всичко на плота за по-късно.
След като седна и отпи от чая си, той се вгледа право в очите й. Сърцето й може би потръпна леко, но тя не му обърна внимание.
— От другата страна на реката, както беше и преди. Събира сили в мрака, някъде дълбоко. В пещера, така мисля, но кога и къде — не съм сигурен.
— Търсил си го. По дяволите, Фин...
— В пушека — хладно отвърна той. — Няма защо да вдигаш пара в гаден ден като днешния. Търсех образа му в пушека и видението бе мъгляво и размазано. Но мога да ти кажа, че не е толкова слаб, колкото беше, дори и преди няколко дни. Има нещо заедно с него, Брана. Нещо... друго.