Даде бисквитка на дребничкия Бъгс, който живееше в конюшнята, после импулсивно гушна кучето и го взе със себе си в къщата. Каза си, че и двамата се нуждаят от компания.
И Фин обичаше тишината и спокойствието, колкото и Брана — или почти толкова. Но нощите бяха ужасно дълги през декември, а студът и мракът — жестоки. Не можеше и да се отбие при Бойл в апартамента му над гаража, както правеше преди, защото вероятно Бойл и Айона щяха да останат през нощта у Брана, макар тя да се опитваше да ги откаже от навика.
Те щяха да я пазят така, както той не можеше.
Дори и само това бе достатъчно да разбуди потиснатите с мъка гняв и чувство на безсилна ярост.
Пусна кучето на пода и махна с ръка, за да разпали огъня, след което също с махване запали светлинките на елхата, която бе сложил близо до големия прозорец до входната врата.
Кучето заподскача наоколо и радостта му от това, че се намира вътре, бе толкова осезаема, че Фин се усмихна и леко се отпусна. Да, и на двамата щеше да им дойде добре малко компания.
Запъти се към кухнята, ярко осветена от отраженията в бляскавите повърхности на мебелите и уредите, взе си бира.
Тя бе идвала в дома му само веднъж, и то когато Конър бе тук и бе ранен. Но той си я представяше точно тук. Винаги си я бе представял тук. Гордостта му страдаше от признанието, че е построил къщата с мисълта за нея, за мечтите, които някога заедно бяха таили.
Занесе няколко от нейните свещи в трапезарията, където сложи високите в сребърни свещници, а тези в огледалните бурканчета разположи отстрани. Да, наистина отразяваха чудесно светлината, реши той. Макар да бе малко вероятно тя да види творенията си в тази стая.
Замисли се дали да не си приготви нещо за хапване, но отхвърли идеята, тъй като просто мразеше да готви. По-късно щеше да потърси нещо в хладилника, реши той, понеже не му се ходеше навън за вечеря в проливния дъжд.
Можеше да слезе долу и да прекара част от вечерта в гледане на спортни предавания по телевизията или да убие времето с една-две игри. Можеше да се изтегне на дивана пред камината с бира в ръка и книга, в която няма нищо за магии и заклинания.
— Мога да правя каквото си поискам — каза той на Бъгс. — И само аз съм си виновен, че нищо не ми носи удоволствие, нали така? Може би е заради дъжда и мрака навън. Бих се зарадвал на горещ плаж, жарко слънце и страстна жена. Но и това не е съвсем вярно, нали?
Приклекна и погали кучето по корема, при което то изпадна в дива радост.
— Ако можеше всички да сме доволни от толкова малко като едно дребничко куче, което живее в обора. Е, стига толкова. Омръзнах дори и на себе си. Да се качим горе да поработя, защото колкото по-бързо приключи това, толкова по-скоро ще разбера дали онзи горещ плаж е това, което ми трябва.
Кучето го последва с всеотдайно покорство, докато Фин се качваше по стълбите към втория етаж. Помисли си за горещ душ, може би и парна баня, но вместо това отиде право в кабинета си. Тук също запали огъня и пламъците грейнаха в рамката от зелен турмалин, докато кучето разглеждаше наоколо.
Бе проектирал всеки сантиметър от тази стая — с малко помощ от Конър — от черните гранитни работни плотове и тъмните махагонови вратички на шкафчетата до подовата настилка от широки дъски от кипарис, както във всички останали стаи от къщата. Високи сводести прозорци, като средния бе изцяло в стъклопис — образът на жена в дълга бяла роба, прихваната с обсипан със скъпоценни камъни колан. Държеше жезъл в една ръка и огнено кълбо в другата, а дългата й черна коса се развяваше от невидим вятър.
Беше Брана, разбира се, на фона на пълната луна и гъста гора. Тъмната вещица го гледаше с очи, изпълнени със сила и светлина, макар и само от стъклото.
Имаше масивно старинно бюро, върху което се намираше най-модерен компютър. Вещерите не се бояха от новите технологии. В един шкаф с дебели и изкусно гравирани вратички пазеше оръжия, които бе събирал по света. Мечове, широка брадва, боздугани, рапири, метателни звезди. В други имаше котлета, купи, свещи, жезли, книги, звънци, ритуални ножове, както и най-различни отвари и съставки.
На нея стаята би й харесала, помисли си Фин, защото по отношение на работата, както и в живота, той бе почти толкова педантично подреден, колкото и тя.
Бъгс вдигна поглед към него и с надежда размаха опашка. Фин прочете мислите му и се усмихна.
— Давай. Настани се удобно.
Кучето замаха още по-енергично с опашка, после изтича и скочи върху един извит диван, завъртя се в кръг и се отпусна на място с въздишка на пълно задоволство.
Фин работи до късно през нощта, занимаваше се с практични неща като заклинания — защитните такива трябваше редовно да се подновяват, лечебни отвари и тоник. Нещо специално за Маги. Пречисти и няколко кристала — смяташе го за домакинска работа — които имаха нужда от това.