Бе забравил напълно за вечерята, но почувства глада на кучето. Слезе долу с Бъгс по петите му, направи си сандвич, добави няколко парченца чипс и наряза една ябълка. Тъй като бе забравил да вземе кучешка храна, сега просто сподели вечерята си с кучето, като и двамата се забавляваха. Когато той хвърляше парчета от сандвича си, Бъгс ги ловеше във въздуха също толкова ловко, колкото и буболечките, заради които бе получил името си*.
*Bug (англ. език) — буболечка. — Б. пр.
Настроен все така практично, Фин пусна кучето да изтича навън, но остави съзнанието си свързано с това на Бъгс, за да разбере, ако мъникът реши да се върне в обора, след като се погрижи за физиологичните си нужди.
Но Бъгс дотича отново до вратата на кухнята, седна и зачака Фин да му отвори.
— Добре, явно ще пренощуваш у дома. При това положение Бог ми е свидетел, че се нуждаеш от душ дори повече и от мен. Миришеш на обор, приятелче. Да се погрижим за това.
Вече в банята, душът за малко да прогони Бъгс, но Фин бе бърз. И през смях помъкна кучето със себе си.
— Това е само вода. Макар че след малко ще добавим и сапун.
Бъгс трепереше, ближеше водните струи, извиваше се, притиснат до гръдния кош на мъжа, докато Фин втриваше в козината му от течния сапун.
— Ето, видя ли, не е толкова зле, нали? — Поглеждаше го нежно, за да го успокои, докато го почистваше. — Съвсем не е зле.
Махна с ръка към тавана. Грейнаха светлинки в приглушени цветове, разнесе се музика, тиха и омайна. Остави кучето на пода и сам се наслади на горещите струи на душа, докато Бъгс се забавляваше да ближе мокрите плочки.
Фин беше бърз, но не достатъчно, че да подсуши кучето, преди Бъгс да се изтръска, пръскайки капки из цялата баня. Собственият му смях отекна в помещението, когато дребното куче го изгледа доволно.
След като почисти бъркотията, Фин отиде в спалнята, където метна на пода една от големите възглавници от дивана в ъгъла. Но кучето, което вече се чувстваше у дома си, скочи на голямото и високо легло и се изтегна там като пълновластен господар.
— Е, поне си чист.
Той също се отпусна на леглото и реши да почете книга, вместо да гледа телевизия, с цел да се унесе в сън.
Докато Фин угаси лампата, Бъгс вече тихичко похъркваше. Фин установи, че звукът му носи макар и малка утеха, и мислено отбеляза колко е тъжно, че похъркващото куче е неговият лек срещу самотата.
В тъмното, под заревото на тлеещите в камината въглени, той си представи Брана.
Тя се обърна към него, а косите й бяха като черна завеса, като коприна, покрила голите й рамене. Сега огънят проблясваше ярко с игриви златисти пламъци, които превръщаха очите й в танцуващо сребро.
И тя се усмихваше.
— Копнееш за мен.
— Денем и нощем.
— Ето че и сега ме желаеш — в голямото си легло, в красивата си къща.
— Желая те навсякъде. Където и да било. Ти ме измъчваш, Брана.
— Наистина ли? — Тя се засмя, но не жестоко. Смехът й бе топъл като целувка. — Не аз, Финбар, не само аз. Двамата се измъчваме взаимно. — Тя прокара пръст надолу по гърдите му. — Сега си по-силен отпреди. Както и аз. Питаш ли се понякога дали ще бъдем по-силни заедно?
— Как бих могъл да мисля, да се питам, след като съм напълно запленен от теб?
Той улови косата й в ръце, придърпа я към себе си. Господи, о, Господи, вкусът й след толкова дълго, след цял един живот, бе като възкръсване след смъртта.
Той се претърколи, притискайки я под себе си, потъна още по-дълбоко в чудото на случващото се. Гърдите й бяха по-зрели, по-меки и по-прекрасни, отколкото помнеше, а сърцето й биеше ускорено под дланите му, докато се надигаше към него.
Истинска буря атакува сетивата му и замъгли всичко — усещането за кожата й, мека като косата й и топла, толкова топла, прокуждаща далеч студа. Тялото й с прелестни извивки, устните й, които шепнеха името му, докато тя се извиваше под него, движеше се неспирно и пропъждаше самотата.
Кръвта му кипеше за нея. Неговото сърце също биеше като лудо, когато тя вплете пръсти в косата му както някога, а после ги прокара по гърба му. Сграбчи хълбоците му, надигна се нагоре. Отвори се.
Той проникна дълбоко. Светлината избухна, бяла, златиста, искряща като огън — целият свят пламна. Вятърът се изви вихрено и превърна този огън в бушуващ пожар. За миг само, за едно дихание, удоволствието го прониза.
После се появи светкавицата. А след нея — мракът.