— Станало е тогава, когато старецът е умирал. Сякаш избухна, нали, изхвърли ни обратно, разкъса магията, която ни е върнала назад. И беше студено, помниш ли, усети ли го? Беше адски студено за миг, преди всичко да свърши, и после се събудих в собственото си легло.
Фин стана и закрачи неспокойно.
— Едва ли е искал да сме там. Кеван. Не може да е искал да сме близо до леговището му или да научим как и от какво е произлязъл.
— Ако сме прави в разсъжденията си.
— Не той ни е отвел там, Брана. Защо да го прави? Колкото повече знаем, толкова повече оръжия имаме, за да го сразим. Други сили, казваш ти. И аз бих казал, че други сили са ни изпратили там, независимо дали са вътре в нас, или извън нас.
— Защо само нас двамата? Защо не и шестимата?
— Тъмна вещица от бъдното, поколение от кръвта на Кеван? — Той сви рамене. — Отлично знаеш, че магията невинаги е подвластна на логиката. Трябва да се върнем и да научим повече.
— Няма да правя секс с теб само, за да се върнем назад във времето до пещерата на Кеван.
— Но би жертвала живота си за това. — Той махна с ръка, за да спре думите й. — Не искам да използвам секса като средство за магия, дори и с теб. И искам да бъда в пълно съзнание следващия път, когато поемем по този път, а не да бъда отведен от чужди сили. Трябва да помисля.
— Дай ми клетва.
— Какво? — Разсеян от мислите си, той се обърна и я видя как става от мястото си, а дългата й коса се вееше свободно. Погледът й бе едновременно спокоен и яростен.
— Закълни се, Финбар. Няма да се връщаш сам. Няма да продължаваш без мен, без нашия кръг. Ти не си сам и няма да действаш сам. Дай ми думата си тук и сега.
— Вярваш ли, че съм толкова безразсъден, толкова склонен към самоунищожение?
— Знам какво направи на Самхейн, когато бе готов да напуснеш кръга ни и сигурното си място в него, за да хукнеш сам след Кеван, дори и рискувайки никога да не се върнеш обратно в своето време и дом. Толкова малко ли мислиш за нас, Фин? Толкова маловажни ли сме, че би си тръгнал и би ни оставил?
— Ти и останалите сте всичко за мен, но той е от моята кръв, не от твоята. — Думите бяха горчиви, но самата истина. — Въпреки това няма да действам сам. Защото, ако сбъркам, бих рискувал живота на теб и останалите. Всичко.
— Дай ми ръката си. — Тя протегна своята. — Дай ми ръка, за да скрепим клетвата.
Той пое ръката й в своята. Светлина грейна между пръстите им, изпращя и пропука като фитил, който току-що е докоснал пламъка.
— Да. Виж ти — тихо каза той. — Това не се беше случвало от много време.
Тя почувства топлината, която се разля в тялото й — едновременно утеха и мъчение. Дали щеше да порасне в пламък, запита се тя, ако се приближи към него, ако се пресегне и го докосне?
Отдръпна ръката си от неговата, отстъпи крачка назад.
— Трябва да кажа на останалите, преди да са хукнали по задачите си за деня. Ела и ти.
— Ти ще се справиш. — А на него му бе нужно малко да се отдалечи от нея. — Имам да свърша някои неща.
— Добре. — Тя тръгна редом с него към вратата. — Днес ще поработя с Айона, ще видим какво ще направим. Може би е най-добре всички да се съберем заедно, но не тази вечер. Трябва ни още малко време, за да обмислим добре всичко. Утре вечер, ако те устройва.
— Ти ще сготвиш.
— Такава е съдбата ми.
Искаше му се да погали с ръка косата й, да я усети, както бе в съня. Но не я докосна.
— Ще донеса вино.
— Това е твоята съдба. — Тя прекрачи прага, след като той й отвори вратата, после се обърна, остана за миг навън с утринната мъгла около нея. — Построил си хубава къща, Фин. Красива е несъмнено, но има и чудесна атмосфера в нея.
— Не си видяла почти нищо освен кухнята.
— Е, казват, че тя е сърцето на дома. Ако можеш да дойдеш утре към три следобед, ще успеем да поработим заедно, преди другите да дойдат за вечеря.
— Ще се постарая.
Той остана да чака, докато тя вървеше към колата си, но се изненада, когато тя спря и се обърна, за да му хвърли закачлива усмивка.
— Трябва да спомена, че и твоята кожа е много нежна, но по мъжествен начин, разбира се.
Той се разсмя и усети как напрежението в тялото му намалява, докато тя се отдалечава.
ПЕТА ГЛАВА
След като разказа историята си, Брана помоли останалите от своя кръг да помислят какво означава тя и поиска още нещо.
— Бих искала къщата да се опразни от мъже довечера и да остана само с жените, с вино и мостри на бои, и други такива. Бихте ли ми направили услуга, Конър, Бойл? Отидете да превземете къщата на Фин и останете там през нощта. Правете това, което правят мъжете, когато са без жени. Не искам да знам какво е то.