Когато Конър се поколеба, тя забоде пръст в корема му.
— И да не ти минава през ума дори, че ние трите може да имаме нужда от мъжка защита. Две от нас са вещици като теб, а другата може да те срита здравата, ако я ядосаш.
— Много внимавам да не я ядосвам. Добре. Какво ще кажеш, Бойл, да замъкнем Фин до бара, а после да се завлечем обратно в неговата къща?
— Аз съм „за“. Предполагам, че и той ще иска компания — отвърна Бойл и хвърли поглед към Брана.
— Дали я иска, или не, има нужда от компания. Аз ще съм в ателието. Айона, когато свършиш тук, ще ти намеря работа.
— Аз ще дойда към шест — каза Мийра и изчака Брана да излезе от стаята, преди да продължи. — Ужасно тежко е било и за двамата. Не знам как изобщо могат да го понесат. Затова предлагам да им осигурим малко забавление и веселие поне тази вечер.
— Ще го направим. — Бойл потупа Мийра по рамото, после се обърна към Айона. — Хубаво е, че ще си с нея днес.
Надяваше се, че ще може да помогне, ще знае какво да каже и какво не. А когато отиде в ателието, Брана вече бе до печката и на плота бяха подредени цяла дузина бурканчета с огледални стени.
— Имам поръчка за тези, затова искам първо да приключа с тях, а после съм решила да направя няколко комплекта — в малките шишенца — от лосион за ръце, сапун и маска за лице. Ще ги сложим заедно в червените кутии, от които ми изпратиха твърде много, ще ги завържем с панделка на червено и зелено каре. Айлийн ще може да ги предлага с отстъпка, тъй като доставчикът не ми таксува допълнителните кутии, понеже грешката си беше негова. Някои хора все чакат последния момент за коледното пазаруване, така че със сигурност ще се продадат.
Айона се довери на инстинкта си, приближи се и без да каже нищо, прегърна братовчедка си.
— Добре съм, Айона.
— Знам, но само защото си толкова силна. Аз не бих била. Искам само да знаеш, че съм с теб, ако решиш да откачиш.
— Да откача какво?
Айона се разсмя и отстъпи крачка назад.
— Имам предвид да се разкрещиш, да беснееш, да проклинаш небесата.
— Няма смисъл.
— О, достатъчно е просто да го направиш. Е, както и да е, аз съм с теб, каквото и да решиш. Ще ида да донеса шишенцата и кутиите. Знам къде са.
— Благодаря ти за всичко. Имаш ли нещо против да занесеш малките комплекти в магазина, след като сме готови с тях? Искам да ги предложим на клиентите възможно най-бързо.
— Разбира се. Но само защото искаш да се отнесат в магазина бързо или за да ме разкараш оттук?
Братовчедка й имаше отлични инстинкти, реши Брана.
— И двете, но второто само за малко. Радвам се, че си тук, но бих искала да остана сама за малко. И когато се върнеш, ще можем да се захванем с по-важната работа.
— Добре. — Айона извади кутиите, започна да ги сглобява. — Колко от тези ти трябват?
— Половин дузина, благодаря.
— Мисля, че си права, ако искаш да чуеш мнението ми.
— За кутиите?
— Не, не за това. За случилото се. И аз мисля, че друга сила е привлякла двама ви с Фин един към друг.
— Не съм сигурна, че съм права, нито пък, че това е било заключението ми.
— Така мисля аз. — Тя прокара пръсти в късата си светла коса и вдигна очи. — Може би — надявам се да не засягам твърде болно място — но може би и двамата с Фин искате да бъдете заедно и това желание се пробужда от време на време, и може би снощи е бил един от тези моменти, каквато и да е била причината за това.
— Много „може би“ има в твоите мисли, братовчедке.
— Предполагам, че е, защото се опитвам да не сипвам сол в раната. Няма никакво съмнение в желанието ви, нито в силата му. Съжалявам, Брана, но е невъзможно да не го види или усети човек. Особено когато всички сме толкова близко свързани.
Брана не спираше да работи и гласът й бе спокоен.
— Хората желаят всякакви неща, които не могат да имат.
Болно място, напомни си Айона и реши да не настоява повече.
— Имам предвид, че е много възможно двамата да сте били по-уязвими снощи, защитните ви механизми или прегради да са били отслабени. И това е отворило вратата, така да се каже, за онази друга сила. Не Кеван, защото това е абсолютно нелогично.
— Това ни нарани. — И остави подире си болезнена празнота. — Той живее, за да ни вреди.
— Да, но... — Айона поклати глава. — Той не ни разбира. Не може да проумее какво е истинската любов или вярност, или саможертва. Страстта, да. Не се съмнявам, че му е ясно, че двамата с Фин се привличате силно, но никога няма да разбере какво се крие под това. Сърха може да знае.
Брана спря да се занимава със свещите и зяпна братовчедка си.
— Сърха.
— Или дъщерите й. Помисли за това.