— Любовта е сила — каза Айона след миг. — Мисля, че дори когато от нея боли, пак е много силна.
— Може и така да е. Не, наистина е така — поправи се Брана. — Но как да я използвам, без да бъда погълната от нея, това е много деликатна задача, нали? А точно сега се чувствам обременена и неуравновесена, и...
Тя замлъкна и леко сложи длан върху ръката на Айона, а другата — върху тази на Мийра.
— Пазете се от сенките — прошепна тя и се загледа през прозореца, където сенките бяха като тъмни пещери в стената от мъгла. — Не, стой спокойно — каза тя, когато Мийра понечи да стане. — Остани на мястото си. Той не може да дойде в моя дом, колкото и да се опитва. Но аз си седя тук, в собствената ми кухня, и се правя на глупачка. Седя и се оплаквам от съдбата, за да може той да се довлече до стените и прозорците ми и да се храни от самосъжалението ми. Е, стига толкова.
Тя стана рязко от масата, без да обърне внимание на опита на Айона да я спре. Отиде право до прозореца, отвори го и запрати навън огнено кълбо, после още едно, а след това две наведнъж, докато силата яростно кипеше в нея.
Нещо изрева, нещо свръхчовешко. И мъглата пламна като прахан, преди да изчезне безследно.
— Така е добре. — Брана затвори прозореца с рязко движение.
— Мили боже. — Айона стоеше права с огнено кълбо в дланта си и предпазливо издиша. — Мили боже — повтори тя.
— Не мисля, че му хареса, никак дори. А аз вече се чувствам по-добре. — След като изтръска ръце, плесна леко с длани, Брана се върна на масата, седна и хвана вилицата си. — Махни това огнено кълбо, Айона, и седни да си изядеш макароните. — Тя най-сетне ги опита. — Мисля, че са страхотни, въпреки че сама си го казвам. Мийра, би ли пратила съобщение на Конър? Просто да ги предупредиш да внимават, макар да не вярвам, че Кеван ще има сили да се занимава с тях тази нощ.
— Разбира се.
— Беше намислил да изплаши жените — каза Брана, докато хапваше. — Винаги подценява жените. И искаше да почерпи сили от моите чувства. Сега ще се задави с тях. Той не понася светлината. — Тя щракна с пръсти и светлината в стаята грейна още по-ярко. — И радостта, затова ще има много от нея. Страшно обичам да избирам цветове и бои, и всичко, свързано с обзавеждането на дома.
Тя си сипа още от макароните.
— Е, Айона, какво мислиш за плочки от травертин за голямата баня?
— Травертин. — Айона издиша дълбоко и успя само да каже: — Хмм.
— Още не сме уточнили всички детайли за сватбата ти, а за твоята почти не сме говорили, Мийра. В това също има много радост. — Тя отново стисна ръцете на приятелките си. — Каквато само жените познават. Хайде да пийнем още вино и да си поговорим за сватби и за това как камъкът и стъклото се превръщат в дом.
Конър прочете съобщението от Мийра в телефона си.
— Кеван е бил пред къщата. Не — побърза да каже той, когато и двамата му приятели понечиха да скочат от местата си. — Отишъл си е. Мийра казва, че Брана го е пропъдила опърлен и с подвита опашка.
— Навън ще виждам по-добре, далеч от светлината и шума. Трябва да съм сигурен — добави Фин и стана, за да излезе от топлото убежище на бара.
— Да се прибираме — настоя Бойл.
— Мийра пише да не ходим при тях. Казва, че Брана има нужда от вечер по женски, кълне се, че са в безопасност вътре в къщата. Тя не би подценила опасността, Бойл.
Конър отвори съзнанието си, опита се да се изолира от гласовете и смеха наоколо.
— Не е наблизо. — Погледна към Фин за потвърждение, когато той се върна.
— Адски е ядосан, но все още е слаб — каза Фин. — Вече е далеч от къщата и оттук. Трябваше да го усетя. Ако бяхме там...
— Само сенки и мъгла — вметна Конър. — Само дотолкова е бил склонен да рискува. Но вече приключихме с бара, нали? Да идем в твоята къща?
— Там е по-лесно да бъдем нащрек, независимо дали на Брана й харесва, или не.
— Съгласен съм с теб. Не, аз ще платя. — Бойл извади няколко банкноти и ги остави на масата. — Така и не успя да поговориш с Конър, както възнамеряваше.
— За какво? — попита Конър.
Фин само наметна якето си и изчака до вратата, защото поне половината посетители на бара имаха да кажат нещо на Конър. Този човек привличаше хората, както медът — мухите, каза си Фин, давайки си сметка, че той самият би се побъркал, ако имаше подобна дарба.
Навън всички се натъпкаха в пикапа на Фин, защото бяха решили — след сериозен спор — че една кола е достатъчна.
— Исках да поговорим за школата — започна Фин.