Засега й стигаше толкова студ.
Вместо това, след като Кател се настани пред огъня, Брана взе цигулката си. Кучето я гледаше как наглася лъка и затупа ритмично с опашка. Това я разсмя и тя отиде до прозореца.
Оттам можеше да гледа навън, към хълмовете, гората, небето, където луната се носеше сред облаците, а звездите проблясваха като далечни свещици.
И той можеше да я види вътре, помисли си тя, да я види как стои зад стъклото, зад заклинанията си. Далеч от лапите му.
Гледай колкото си искаш, помисли си тя, но никога няма да имаш онова, което съм.
Нагласи цигулката на рамото си, за миг затвори очи и музиката зазвуча вътре в нея.
Тя засвири и нотите сякаш извираха от сърцето й, от душата, кръвта и чувствата й. Бавно, унесено, прекрасно, силата пееше в струните, блестеше дръзко срещу мрака отвъд стъклото.
В рамката на прозореца, с танцуваща зад гърба й светлина на огъня, тя свиреше и едновременно го примамваше и отблъскваше, докато кучето й бдеше, приятелите й спяха, а луната се носеше в небето.
В своето легло, сам в мрака, Фин чу мелодията и почувства онова, което се изливаше от сърцето й, да пронизва неговото.
Копнееше за нея.
ШЕСТА ГЛАВА
Тя отдели сутринта за домакински задачи — подреди и излъска всичко в къщата, така че да отговаря на страховитите й, както често ги наричаше Конър, стандарти. Брана смяташе себе си за човек на реда и домашния уют и бе най-щастлива, когато всичко бе подредено и по собствения й вкус.
Харесваше й да знае, че нещата са там, където ги е оставила, което в чисто практичен аспект спестяваше доста време. За да бъде в най-добрата си форма, й бе нужно да бъде заобиколена от наситени цветове и материи, и красиви вещи, които сгряваха сърцето й и радваха окото.
Красивите вещи и редът изискваха много време и усилия, но тя харесваше домакинските задължения, простотата и рутината им. Обичаше да усеща лекото ухание на портокалова кора, след като полира мебелите с лосиона, който сама приготвяше, и натрапчивия аромат на грейпфрут, който оставаше, след като изтърка банята си.
Пухкавите възглавници й носеха усещане за уют, а красивата покривка за легло, която подгъваше по специален начин, радваше погледа й.
След като приключи с чистенето, тя сложи нови свещи, поля цветята и напълни старата бакърена кофа с торф за огъня в камината.
Мийра и Айона бяха почистили и подредили кухнята, преди да тръгнат за работа, но... не точно както тя изискваше.
Затова, докато прането се въртеше в пералнята, тя продължи да се суети наоколо и мислено да прави списък с продукти, които й бяха нужни от пазара, както и потенциални нови стоки за магазина. Тихичко си тананикаше, докато кроеше планове и довършваше домакинските задължения с миенето на пода в кухнята.
Тогава го почувства.
Макар сърцето й да подскочи, тя се постара да се обърне бавно към вратата на ателието, където стоеше Фин.
— Весела мелодийка за чистене.
— Обичам да чистя.
— Факт, който си остава пълна мистерия за мен. Както и как успяваш да изглеждаш толкова красива, докато го правиш. Бъркам ли нещо? Нямахме ли уговорка да работим тази сутрин?
— Не бъркаш, просто си подранил. — Тя преднамерено продължи с миенето на пода. — Иди да сложиш чайника в ателието. Почти съм готова.
Беше се насладила на самотата си тази сутрин, напомни си Брана, на времето, в което да прави каквото си иска. Сега бе време да изпълни дълга си. Щеше да работи с Фин, защото така трябваше. Приемаше това, както бе приела и него като част от кръга им.
Дългът, каза си тя, невинаги беше приятен. Постигането на заветната цел, към която се стремеше, изискваше жертви.
Остави парцала за под и кофата, свали кърпата, която бе затъкнала в колана на панталона си, и я занесе в пералното помещение. Даде си само още минутка да се стегне за предстоящите няколко часа и влезе в ателието.
Фин бе разпалил огъня и топлината му бе приятна. Вече не й се струваше чак толкова странно, както преди, да го види в ателието си, зает с приготвянето на чая.
Беше свалил палтото си и стоеше облечен в черен панталон и пуловер с цвета на горските сенки, а кучето клечеше до него.
— Ако искаш бисквитка, най-добре първо да питаме нея за разрешение — каза той на Кател. — Не казвам, че не заслужаваш поне една, както и дрямка пред огъня. — Спря каквото правеше в момента и се ухили на кучето. — Мислиш, че се страхувам от нея? Гледай сега, обидите едва ли са най-добрият начин да ме накараш да ти дам бисквитка, нали?
Тя бе леко смутена, както винаги, че той може да разбира Кател също толкова лесно, колкото и тя.
И както тя го бе усетила в кухнята, сега и той усети присъствието й и се обърна.