— С какво да помогна — попита Айона, след като изми ръце, — без да докарам киселини на някого?
— Можеш да накълцаш онзи чесън.
— Много ме бива в кълцането, а също и в рязането.
— Достатъчно е да го накълцаш.
— Добре ли си? — попита Айона тихо. — Изглеждаш малко бледа.
— Добре съм, честна дума. Имам да ви разказвам нещо на всички, но предпочитам първо да приключим тук.
— Добре.
Съсредоточи се в готвенето, заслушана в разговорите на близките й хора, докато работеше. Нямаше нужда да моли за помощ — другите подреждаха масата, сипваха вино, сервираха храна в табли или купички.
— Имаш ли списък за пазаруване? — попита Мийра, докато подреждаха храната върху масата. — Ако нямаш, направи, за да напазарувам вместо теб. Освен ако не възразяваш.
— Ще пазаруваш вместо мен?
— Всички ще се редуваме отсега нататък. Или поне докато ти си тази, която готви през повечето време. Отдавна вече не е справедливо просто да разтребим след това. Затова ще се погрижим и за пазаруването.
— Вече съм започнала да правя списък и планирах утре да ида до пазара.
— Значи, е мой ред, ако нямаш нищо против.
— Разбира се, че нямам.
— Ако искаш нещо да бъде занесено в магазина, мога да го взема с мен.
Брана понечи да отговори, после се огледа наоколо и присви очи.
— За какво е всичко това, пазаруването, зареждането на магазина ми?
— Изглеждаш уморена. — Конър вдигна очи към тавана и въздъхна, а Бойл се намръщи. — Защо да не говорим направо.
— Благодаря много, че ми го напомняте — сопна се Брана.
— Истината ли искаш, или украсената й версия? — Бойл продължи да се мръщи. — Изглеждаш уморена и толкоз.
Все така с присвити очи, тя прокара ръце пред лицето си, направи заклинание за хубост. Сега направо сияеше.
— Ето, вече съм по-добре.
— Под тази маска си уморена.
Тя бе готова да се нахвърли върху Фин, но Конър вдигна ръце.
— О, стига вече, Брана. Бледа си и очите ти са хлътнали, а ние не сме слепи. — Той изпъна показалец, когато тя понечи да стане, и с лек тласък със силата я накара отново да седне на мястото си.
Сега нямаше нужда от заклинание за хубост, за да пламнат страните й.
— Искаш да си премерим силите ли?
— Престанете и двамата — заповяда Айона. — Просто престанете. Ти имаш право да изглеждаш уморена, след като вършиш толкова много работа, а ние имаме право да поемем част от товара ти. Говорим само за пазаруване, за бога, както и за почистване и домакински задължения. Правим го, за да можеш да си поемеш дъх за малко, по дяволите. Затова престани да се дърпаш толкова.
Брана се облегна на стола си.
— Съвсем неотдавна всяка втора дума от устатата ти бе извинение. А сега — заповеди.
— Развивам се. И те обичам. Всички те обичаме.
— Не ми тежи пазаруването — каза Брана вече по-спокойно. — Нито домакинските задължения — не особено. Но с благодарност ще прехвърля част от тях на някой друг, понеже ще сме много заети с по-важни неща, а и до Коледа не остава много време. Трябва да има светлина и радост на Коледа. Така ще бъде.
— Значи, е решено — заяви Айона. — Ако още някой иска да добави нещо по темата, аз ще готвя утре. — Бодна от пилешките гърди и се усмихна. — Знаех си, че това ще сложи край на спора.
— Категорично. — Брана се пресегна и стисна ръката й. — А има и още нещо, което трябва да обсъдим. Кеван беше тук.
— Тук ли? — Конър скочи на крака. — В къщата?
— Разбира се, че не. Не ставай глупав. Мислиш ли, че може да проникне през преградите, които съм издигнала, както и ти? Видях го навън. Излязох в градината да огледам зимните насаждения, както и да подишам малко въздух, след като бях работила цял ден вътре. Беше достатъчно смел, че да дойде чак до края на градината, което е границата, до която може да достигне. Поговорихме.
— След като двамата с Конър отидохме в бара. — Гласът на Фин бе спокоен. — И ни казваш едва сега?
— Исках първо да сервирам вечерята, понеже и бездруго е голяма бъркотия с толкова хора в кухнята. А след като седнахме на масата, разговорът се насочи към изтормозения ми вид.
— Не съм казал „изтормозен“ — измърмори Бойл.
— Във всеки случай сега казвам на всички ви, или поне бих разказала, ако Конър спре да проверява прозорците и се върне на масата.
— И се чудиш защо не искам да те оставям сама.
Тя прониза брат си с поглед.
— Мери си думите, иначе ще ти се наложи да правиш тези обидни забележки със завързан на възел език. Обикалях из градината с чаша вино в ръка. Светлината се промени, появи се мъглата.
— Не ни повика.
Този път тя посочи брат си с пръст.