— Рано си станала — каза той, докато й отваряше да влезе.
— О, да, ранобудна птичка съм. — Усмивката й грееше като коледна елха. — Отивам да взема Нан от летището.
— Разбира се, бях забравил, че баба ти пристига. Ще остане до Нова година, нали така?
— Идва за Коледа и ще остане чак до втори януари. Ще ми се да можеше да е повече.
— Радваш се на срещата. Всички ще се радваме да я видим. А и тя ще дойде пак, нали така, за сватбата ти напролет?
— Абсолютно. Не можах да я убедя да остане тук дотогава, но сигурно така е по-добре. Предвид обстоятелствата.
— Далеч оттук и в безопасност.
— Точно. И не успях да я накарам да остане у Брана, докато е тук. Ще я заведа в дома на приятелката й Маргарет Мийни. Познаваш ли я?
— Тя ме научи на буквите и цифрите и още ми прави забележка да не се прегърбвам, когато ме види в градчето. Родена учителка. Искаш ли кафе?
— Благодаря, но вече си взех дозата. О, това е Бъгс. Здрасти, Бъгс.
Когато тя приклекна да погали кучето по гърба, Фин изпита леко смущение.
— Понякога идва тук.
— Хубаво е да имаш компания. Госпожа Мийни не ме е учила на буквите и цифрите. — Тя вдигна поглед към Фин. — Не съм израснала с теб, както останалите. Нямаме споделено минало.
— Това не променя какви сме сега.
— Знам и това не спира да ме удивлява. Цялото семейство. Ти си част от семейството ми, Фин, но аз нямам онова споделено минало с теб и Брана, което имат другите, затова вероятно мога да кажа нещо, което другите не могат, или да го кажа по различен начин. Той те е използвал, както и случилото се помежду ви, за да се опита да стигне до нея. Това те наранява също толкова, колкото и нея.
Тя се изправи.
— По-лесно е да си тръгнеш и да оставиш всичко на тримата. Но ти не го правиш. И няма да ги оставиш. Отчасти заради собствената ти нужда да поправиш стореното зло — зло, причинено и на теб. Отчасти заради семейството, кръга и приятелите ти. А всичко останало, всички други причини, е свързано с Брана.
Той се облегна на плота, пъхна ръце в джобовете.
— Много части станаха.
— Ти си сложна личност. Аз не съм израснала с вас, не съм наблюдавала как двамата с Брана се влюбвате и как страдате от раздялата, която ви е била натрапена. Но виждам добре какви сте сега. И двамата. И по мое мнение тя не е права да се лишава от любов и радост. Много е логично, но въпреки това е грешка. И ти грешиш, Фин. Не си прав да вярваш, а дълбоко в себе си го правиш, че тя действа от желание да те накаже. Ако това беше вярно, Кеван не би могъл да те използва, за да я нарани. Трябва да вървя.
— В теб има толкова добрина. — Фин се отблъсна от плота, после обхвана с длани брадичката й, целуна я. — Толкова светлина. Ако можеше и да готвиш, кълна се, че щях да превърна Бойл в магаре и да те открадна от него.
— Ще го имам като резервен вариант. Ще посрещнем Коледа, семейството ще бъде заедно. Знам, че ти, както и Брана, би предпочел да действаме незабавно със заклинанието за съня. Но Конър беше прав снощи. Ще отделим време за семейството си, ще отпразнуваме Коледа с много светлина, пъстри цветове и музика. И така ще му натрием носа.
— Гласовете ни останаха в малцинство, а добре разбирам и вашата гледна точка.
— Чудесно. — Тя отиде до вратата, но там се обърна. — Трябва да организираш парти. Тази прекрасна къща направо плаче за такова. Трябва да направиш парти за Нова година.
— Парти? — Рязката смяна на темата го обърка. — Тук ли?
— Да, парти, и то тук. Не знам как не съм се сетила досега. Време е да изпратим старото и да посрещнем новото. Определено ще бъде парти за посрещане на новата година. Ще пратя съобщение на Бойл. Ще ти помогнем с организацията.
— Аз...
— Трябва да вървя.
Тя побърза да затвори вратата и го остави да гледа намръщено подире й.
— Хм, боже, Бъгс, изглежда, че ще правим парти.
Реши да мисли за това и за всичко, свързано със събитието, по-късно. Още искаше да излезе да поязди. Щеше да даде воля на Бару да тича, да остави Мерлин да се рее и да ловува. А и малкият Бъгс щеше да е на седмото небе от щастие.
На път за вкъщи можеше да се отбие в конюшните, както и в школата за соколи, и да им отдели малко време. И ако денят още не бе свършил след това, би могъл да провери дали няма да е полезен в ателието на Брана. Макар да подозираше, че и тя ще е също толкова доволна да бъдат разделени днес.
Докато оседлаваше големия си черен кон в конюшнята, си поприказва с Шон за какво ли не — за коне, за новата поръчка за фураж, за жени, футбол и пак за коне.
Спря за миг, докато извеждаше Бару навън.
— Може би ще направя парти за Нова година.