— Трябва да измия тази кръв от него.
— Не тук — възрази Брана, шокирана до дъното на душата си, когато той се запъти към мивката. — Не може да къпеш кучето на същото място, където си миеш чиниите. Сигурно имаш перално помещение, мивка за мръсни неща.
Макар да не виждаше разлика, Фин смени посоката и влезе в пералното помещение с чисто бели стени и масивни черни уреди. Отвори един шкаф и се пресегна за течен препарат за пране.
— Не с това, за бога, Фин. Не можеш да къпеш куче с препарат за пране. Трябва ти течен сапун — като онзи, с който си миеш ръцете.
Би могъл да изтъкне, че проклетият течен сапун е на проклетата мивка в кухнята, където поначало бе възнамерявал да изкъпе кучето. Но тя се суетеше наоколо, свали си палтото, окачи го, след което запретна ръкави.
— Дай ми кучето. Донеси сапуна.
Добре, помисли си той, така да бъде. И бездруго още не можеше да мисли трезво. Донесе сапуна, приближи се.
— Справяш се чудесно — шепнеше тя на Бъгс, който я зяпаше с обожание. — Само си малко уморен и леко поразтърсен. Сега те чака една хубава топла вана — продължи тя, докато пълнеше мивката с вода. — Малко тоник и една дълга дрямка и ще си като чисто нов.
— Какво толкова му е хубавото на новото, винаги съм се чудил. — Фин сипа щедро сапун под течащата вода.
— Стига, Фин, това е достатъчно. Ще задушиш горкото мъниче с толкова много пяна.
Той остави шишето на плота.
— Имам нещо горе — една отвара, която ще му даде сили.
— Аз ще започна с къпането, а ти иди да я донесеш.
— Благодарен съм ти, Брана.
— Знам. Хайде сега, влизай вътре. Нали е приятно?
— Обича да се къпе под душа.
Докато кучето седеше сред море от мехурчета и изглеждаше доста нелепо според Фин, Брана се извърна.
— Моля?
— Няма значение. Ще донеса отварата.
— Значи, под душа? — промърмори тя, когато Фин излезе, и продължи да разтрива козината на кучето. Бъгс ближеше мехурчетата, ръката й и в главата й изникна много ясна картинка, в която Фин не носеше друго освен вода и се смееше, стиснал здраво кучето, докато отвсякъде струеше вода и се издигаше пара. — Хмм. Поддържа отлична форма, нали? Още има нещо момчешко в него, щом се къпе заедно с кучето.
Това я развесели и трогна, което не бе проблем. И я възбуди, което вече беше проблем.
Фин се върна с красиво шишенце с шестоъгълно дъно, пълно с тъмнозелена течност. Брана го подкани с жест и той го отвори, протегна го под носа й да го помирише.
— О, да, точно това му е нужно. Ако имаш бисквитка, може да добавиш три — не, нека са четири — капки към нея. Така по-лесно ще ги преглътне и ще реши, че е почерпка.
Без да се замисля, Фин бръкна в джоба си и измъкна оттам малка кучешка бисквитка.
— Носиш ги в джоба си, в случай че ти или кучето огладнеете?
— Не знаех колко време ще сме навън — измърмори той докато отмерваше капките.
— Остави я за малко да попият добре капките. Сега ни трябва стара кърпа.
Той излезе отново и се върна с пухкава кърпа с цвета на мъх.
— Египетски памук — отбеляза Брана и ловко извади кучето от мивката и го загърна, преди да успее да се изтръска.
— Нямам стара кърпа. А и тази ще се изпере, нали?
— Така е. — Тя енергично подсуши кучето, целуна го по носа. — Сега е по-добре, нали? Чист и ухаещ на египетска цитрусова горичка. Дай му почерпката, Фин, защото е добро момче, добро и смело.
Бъгс се обърна към Фин с пълните си с доверие и обожание очи, после погълна мигом предложената почерпка.
— Добре ще е да пийне малко вода, преди да... — Тя сведе поглед и зяпна. Истински ужасена. — „Белийк“? Използваш купички на „Белийк“ за храна и вода на кучето.
— Бяха ми подръка. — Смутен, той взе кучето, метна кърпата на плота и после клекна с Бъгс до купичката за вода.
Кучето започна да пие жадно и шумно, което продължи почти цяла минута. Накрая леко се оригна и седна, зяпнало вторачено Фин.
— Сега му е нужно само топло място да се наспи — увери го Брана.
Фин гушна кучето, грабна голяма възглавница от дивана във всекидневната, метна я пред камината.
„Египетски памук, купички на „Белийк“, а сега и възглавница с красива дамаска“, каза си Брана. Кученцето от обора се бе превърнало в малък принц.
— Уморен е. — Фин остана приведен, галеше Бъгс. — Но не го боли. Кръвта му е чиста. В нея няма отрова.
— Сега ще заспи и ще се събуди по-силен, отколкото беше. Наложи се да му дам малко допълнителна енергия, за да го върна. Беше изгубил много кръв.
— Ще му остане белег тук. — Фин нежно прокара пръст по тънката, назъбена линия върху гърлото му.
— И Аластар има белег.