По дяволите.
— Добре тогава, имаме достатъчно работа. Вземи и кучето. Ще спи по пътя, а после Кател ще го наглежда.
— Ще съм по-спокоен така. О, и още нещо. Айона ми заяви, че ще правя парти тук за Нова година. Да знаеш.
— Парти?
— Защо всеки ми го повтаря, сякаш говоря на чужд език?
— Вероятно защото не си спомням някога изобщо да си правил такова.
— Винаги има първи път — измърмори той и взе кучето.
ОСМА ГЛАВА
Реши да обвини кучето. Беше размекнало душата й и Фин с неговите изискани кърпи и купички, и безкористна любов към мъничето от конюшнята бе прекрачил през защитните бариери, които бе издигнала.
Бе казала повече, отколкото бе искала, и повече, отколкото бе признавала дори пред себе си. Думите имаха също толкова голяма сила, колкото и действията, според нея, а сега тя ги бе изрекла пред него, макар да бе по-разумно и по-практично да ги задържи за себе си.
Но стореното — сторено, а и тя отлично знаеше как да вдигне отново преградите. По отношение на Финбар Бърк го бе правила повече от десетилетие.
А и наистина имаше твърде много за вършене, твърде много неща се случваха около нея, за да се тревожи за това.
Щяха да се насладят на прекрасна и тиха Коледа, още по-специална заради присъствието и на бабата на Айона. След като отбележат слънцестоенето и най-дългата нощ в годината, можеше да започне да гледа напред към пролетта.
Но първо Коледа.
Това бе празник, който особено харесваше — с всичкото му суетене. Обичаше да пазарува, да опакова подаръците, да украсява дома си, да пече курабийки. А тази година по-специално цялата работа я разсейваше от мислите за онова, което пред Фин бе нарекла своя съдба.
Бе се надявала да поканят много гости за истинско кейли — празненство с музика и танци, но изглеждаше прекалено рисковано, докато Кеван дебне наоколо. Другата година със сигурност, обеща си тя. Тогава щеше да покани родителите си, други братовчеди, съседи, приятели и всички близки.
Но тази година щяха да бъдат заедно с нейния кръг и с бабата на Айона, Нан, а това бе много хубаво и щастливо събитие.
След като бе опекла хлебчетата и курабийките, както и пая с кълцано месо, който щеше да поднесе с подправено с бренди масло, тя провери дали се е опекла гъската.
— Кухнята ти ухае като в моето детство. — Мери Кейт, бабата на Айона, влезе. Лицето й, още зачервено от студа, грейна в топла усмивка, когато прекоси стаята, за да целуне Брана по бузата. — Айона отиде да остави няколко подаръка под елхата, а сигурно и ще разтръска някои от кутиите там. Дойдох да видя с какво мога да помогна.
— Радвам се да те видя и високо оценявам предложената помощ от майстор като теб.
Стройна и елегантна в яркочервения си пуловер, Мери Кейт отиде да подуши тенджерите.
— Разбрах, че си понаучила Айона на едно-две неща за готвенето, което е повече, отколкото аз успях.
— Има голямо желание, а и става все по-добра в уменията си. Преди да се захванем за работа, ще пийнем по чаша вино. Нали е Коледа все пак. Видя ли новата им къща?
— Да. Ще бъде прекрасна, нали? И ще е готова, както ми казаха, преди сватбата — или почти готова. Сърцето ми направо пее, като я виждам толкова щастлива.
Тя прие чашата вино, която Брана й подаде.
— Исках да остана за миг насаме с теб, Брана, за да ти кажа колко много означава за мен това, че ти и Конър й дадохте дом, семейство.
— Тя е част от семейството и много скъп приятел също така.
— Има много добро сърце. Беше ми тежко да я изпратя тук. Нямам предвид в Ирландия или при теб. — Мери Кейт погледна към предната част на къщата. — А заради всичко останало. Да я изпратя, знаейки какво може да означава това и какво съм сигурна, че значи. Мислех си да ти пиша, за да те предупредя, че идва, но после се отказах, защото това в известен смисъл би означавало, че те моля и задължавам да я приемеш, да й помогнеш да усъвършенства дарбата си. А това трябва да бъде свободен избор.
Брана отново си помисли за Фин.
— Наистина ли имаме избор?
— Вярвам, че е така. Аз избрах да й дам амулета, макар това да ми причини болка. След като веднъж е даден, не може да бъде взет обратно. Но той беше за нея, неин дар. Разбрах го още в първия миг, в който я поех като бебе. Държала съм теб и Конър като бебета. И го усетих, както са го усетили баща ти и леля ти. А сега тримата сте пораснали и времето е дошло, така както не е било за мен, баща ти и леля ти.
Тя отиде до прозореца, погледна навън.
— Усещам го. Той няма да си хаби силите за мен. Айона се притеснява за това, но няма защо. За него аз вече съм никоя. Но имам достатъчно сила, за да помогна, ако е нужна помощ.