— Може да ни потрябва, когато настъпи денят.
— Но не и днес. — Мери Кейт се извърна и отново се усмихна. — Затова днес ще ти помогна в кухнята. — Тя отпи голяма глътка от виното. — Nollaig Shona Duit.*
* Весела Коледа! (ирландски ез.). — Б. пр.
— Ще се погрижим да е така. — Брана докосна чашата си до тази на Мери Кейт. — Една много весела Коледа.
Нужна бе малко магия, за да се уголеми масата, така че да побере седмина и цялата храна, но й се искаше да бъде празник — и без никакви приказки за Кеван.
— Утре няма да хапваме такива вкуснотии при сестра ми — обяви Мийра, докато опитваше плънката на Брана. — Морийн и майка ми могат да се борят за титлата „Най-лош готвач на Ирландия“.
— Значи, ще се натъпчем тази вечер, утре ще хапнем малко там и ще се върнем тук за огризките. — Конър бодна късче месо от гъската.
— Това ще бъде първият ми голям празник със семейството на Бойл. — Щастие струеше от лицето на Айона, докато оглеждаше събраните край масата. — Ще направя хлебен пудинг — и няма да съм в състезанието за най-лош готвач, защото Нан ми показа всичко подробно. Трябва да си изберем един празник, Бойл, на който да каним гости у дома. Ще го превърнем в традиция. Как вървят нещата за Нова година, Фин?
— Вървят.
— Мога да донеса хлебен пудинг.
Той се усмихна и я погледна с обич.
— Поръчал съм да доставят храната.
— Кетъринг?
Той погледна към Брана, която изглеждаше шокирана.
— Кетъринг — твърдо заяви той. — Поглеждам менюто, казвам това, това и малко от тези, давам парите и готово.
— Ще се насладиш по-добре на партито, ако не се суетиш с подготовката — спокойно подхвърли Мери Кейт.
— Определено на всички ще им хареса повече, отколкото ако аз се опитам да сготвя.
— Самата истина — потвърди Бойл убедено. — Наел е „Тий енд Бискитс“ да свирят.
— Наел си група?
Този път Фин само сви рамене при думите на Брана.
— Хората искат музика, а групата си я бива. Ако някой от гостите иска да хване цигулката или гайдата, или пък да изпее някоя песен — няма проблем.
— Ще стане страхотна веселба — заяви гръмко Конър.
— Колко души ще дойдат? — попита Брана.
— Не знам точно. Просто разгласих поканата.
— Може да се изсипе половината графство!
— Не съм разгласил новината чак толкова надлъж и нашир, но ако стане така, то фирмата доставчик на храна ще има доста работа.
— Двамата с Патрик правехме такива партита — спомни си Мери Кейт. — Е, не можехме да си позволим кетъринг в онези дни, но просто разгласявахме сред познати и приятели за повода. Много непринудено. Това е хубавото кейли.
— Брана не одобрява напълно идеята — вметна Конър.
— Тя предпочита да не правим никакви веселби, докато не приключим с Кеван.
— Няма да говорим за него на масата тази вечер — заяви Брана с тон, който не търпеше възражения. — Вярно ли е, че Кийра е получила пръстен за Коледа, Конър?
— Вярно е, а твоите информатори са удивително бързи, защото, доколкото знам, го е получила едва снощи. Сега го размахва и показва на всичко живо. — Като си мислеше за секретарката им в офиса, той размаха вилица към Фин.
— Непременно трябва да се отбиеш в школата и да се възхитиш на пръстена, сякаш е легендарният диамант „Хоуп“. Много лесно се разстройва иначе.
— Задължително ще мина. Аз пък чух от моите информатори, че Райли... Спомняш си Райли, нали Бойл, понеже лицето му се сблъска с юмрука ти само преди няколко месеца?
— Заслужи си го.
— Така е, а сега, изглежда, е заслужил същото и от Тим Уотърли, който има конеферма в Слиго. Имал съм няколко сделки с Тим и се разбирахме добре. Бих го определил като добродушен човек, но в този случай лицето на Райли се сблъскало с юмрука на Тим по време на разгорещена дискусия относно това дали продажбата на мухлясало сено е добра бизнес практика.
— Долен негодник е този Райли, това е. Извинявай, Нан.
— Няма нужда, защото човек, който се опитва да продаде мухлясало сено или още по-лошо, да удря и мори от глад някой кон, както е бил случаят с твоята сладка кобила Дарлинг, наистина е долен негодник. Би ли ми подала картофите, Мийра? Мисля, че мога да хапна още малко от тях.
Всички хапнаха с апетит, а някои дори пъшкаха, докато разтребваха масата след това, но все пак успяха да намерят място в стомасите си за пай или трайфъл, а някои — и за двете. След това бе ред на шампанското на Фин и на размяната на подаръци. После топло посрещнаха коледари на вратата.
И никаква следа от Кеван, мислеше си Брана, докато за пореден път проверяваше през прозорците. Когато се запъти към кухнята, за да провери оттам, Фин я последва.
— Ако не искаш да говорим за Кеван, престани да го търсиш.