— Търся бутилка шампанско.
— Направо ще се поболееш от тревога. Той се е прибрал в бърлогата си, Брана. Имам си начин да го видя.
Той извади бутилката шампанско и я сложи на плота.
— Просто искам тази вечер да бъде... без проблеми.
— Идеална е. Имам нещо за теб.
Той протегна ръка, празна, обърна я и й подаде кутия, опакована в златиста хартия и с разкошна сребърна панделка отгоре.
— Вече си разменихме подаръците.
— Имаш още един. Отвори го, а аз ще отворя бутилката.
Той се зае с шампанското.
Отново извадена от равновесие, тя разгъна хартията и отвори кутията точно когато Фин издърпа тапата с приглушено изпукване.
Веднага разбра, че малката бутилка е стара — и красива. Многобройните фасети на стъклото блестяха и искряха, така че бутилката сякаш грееше в дланта й. Някога, преди много време, в нея е имало сила, помисли си тя. После погали с пръст запушалката. Глава на дракон.
— Великолепна е. Стара и великолепна и още нашепва за силата.
— Намерих я в прашен антикварен магазин в Ню Орлиънс, макар да не идва оттам. Била е предавана от ръка на ръка дълго време, преди да се озове в онзи забутан магазин, в който нямаха никаква представа какво е това. Разбрах, че е твоя, още щом я взех в ръка. Пазя я от няколко години, понеже не бях сигурен как мога да ти я дам, така че да я приемеш.
Тя се загледа в бутилката.
— Смяташ ме за коравосърдечна.
— Нищо подобно. Мисля, че си силна, а това прави всичко по-трудно и за двама ни. И все пак нямаше как да я оставя в онзи магазин, където не знаеха какво имат, особено след като знаех, че е за теб.
— И знаеш, че когато я погледна, ще мисля за теб.
— Ами да, има го и този бонус. Все едно, твоя е.
— Ще я държа в стаята си и въпреки здравия си разум ще мисля за теб, когато я погледна. — Не би рискувала да докосне устните му със своите, но го целуна по бузата и за миг опря своята до неговата, както бе правила някога, толкова естествено. — Благодаря ти. Аз... О, тя е направила тази бутилка много специална. Има някакъв проблясък тук — промърмори тя, вторачена в бутилката. — Драконът е бил неин, така мисля. И е поръчала да направят тази бутилка специално, за да събира вътре... сълзи. Сълзите на вещица — толкова скъпи и силни, когато са пролети от радост или от мъка.
— Какви е имало вътре?
— Не мога да видя, но ще си представя, че са били сълзи от радост, защото е Коледа и подаръкът е много красив. — Тя внимателно го остави на плота. — Ще пийнем още шампанско и ще посвирим и попеем. А аз повече няма да поглеждам през прозорците тази нощ.
Същата нощ, доста по-късно, тя постави бутилката на нощното си шкафче и когато се пъхна под завивките, се загледа в нея и златистите отблясъци на огъня.
И се замисли за него. Което пък я накара да сложи под възглавницата си амулет, за да я предпази от сънища. Сърцето й бе препълнено и не можеше да рискува със сънищата.
Имаше толкова неща за вършене, мислеше си Брана, след като бе прекарала деня в приятна самота в ателието си. Бе се насладила на всяка минута от празничния сезон, на Коледа. На събиранията с нейния кръг, на приготвянето на храната, на музиката и песните заедно. Много й бе харесало и пътуването до графство Кери в коледния ден и изобщо не се чувстваше гузна, че се бе пренесла с магия при родителите си, за да прекара малко време с тях и други роднини. А още по-приятно бе, че Конър бе направил същото заедно с Мийра.
Почувства се прекрасно, след като видя колко са щастливи родителите й в този нов етап от живота си. За самочувствието й бе добре да усети пълната вяра, която имаха те в нея и Конър.
Но сега бе време отново да се заеме с практичните неща. С работата, която й осигуряваше препитание. И работата, която бе нейна съдба — битката на живот и смърт.
Попълни запасите от най-популярните лосиони и кремове, направи още от красивите ароматни свещи в метални кутийки с капак, които се продаваха като топъл хляб.
После си достави удоволствието да експериментира с нови аромати, нови цветове, нови текстури. Съсредоточаваше вниманието си изцяло върху сетивата. Как изглежда това, какво настроение предизвиква това ухание, какво е усещането върху кожата?
Вдигна поглед при отварянето на вратата и се зарадва да види Мийра да влиза.
— Виж ти, появяваш се тъкмо навреме. Свали си ръкавиците, ако обичаш, и опитай този нов крем.
— Навън е ужасен ден, студено е и духа и вали. — Тя свали шапката си и разви шала, преди да метне дебелата си плитка през рамо. — А тук вътре е топло и мирише божествено. Приятна промяна след влагата и оборския тор.
Окачи палтото си на стената, отиде до Брана и протегна голите си ръце.