— О, това е чудесно. — Втри крема в кожата си и помириса ръцете си. — Чудесно, прохладно и мирише на... въздух. На чист въздух, какъвто можеш да вдишаш на върха на планината. Харесва ми и цветът в купичката. Много бледосиньо. Като син лед.
— Идеалното име за него. „Син лед“ — остава така. Направен е за работещи ръце и крака. Мисля да го сложа в по-масивно стъклено бурканче. Такова, че мъжете да не се притесняват да го купят за себе си. Мисля да направя цяла серия. Ще включва и скраб, душ гел, твърд и течен сапун. И всичко ще бъде с опаковки, които ще харесат и на жените, но мъжете няма да ги сметнат за обидни към пола им.
— Не проумявам как успяваш да мислиш за всичко.
— Иначе може би щях да прекарам деня на студа и дъжда и да рина оборски тор с теб. — Тя отиде да сложи чайника. — Усещам, че с наближаването на края на годината е време да помислим за новата. Вчера майка ми попита дали не мога да направя серия продукти специално за малкия им хотел. Някои биха могли да предлагат безплатно в стаите на гостите, а други — да продават. И когато годината приключи, ще видя какво мога да направя с тази идея.
— Беше хубаво да се видим с майка ти вчера, както и с баща ти, и с останалите. Конър ми го сервира най-неочаквано. Защо да не отскочим да видим мама и татко за малко, преди да тръгнем за Голуей? Тъкмо казвах, че ще се радвам да ги видя и дали не е добре първо да им се обадим по телефона, и той просто хвана ръката ми и бум — вече сме там. — Тя сложи ръка върху корема си. — Не мисля, че някога ще свикна с този начин на пътуване.
— За тях, както и за мен, означаваше много да прекараме няколко часа заедно.
— Коледа е посветена на семейството, а ако имаме късмет, и на приятелите.
— Ами твоите? Твоето семейство?
— О, Брана, майка ми направо цъфти в дома на Морийн. По-щастлива не съм я виждала от години. Бузите й са порозовели, очите й блестят. Показа ми стаята си и трябва да призная заслугата на Морийн, защото всичко е толкова красиво и подредено, както мама би искала.
Мийра въздъхна, но въздишката бе на задоволство.
— Да ни види събрани всички на едно място, означаваше ужасно много за нея, това е ясно. А Морийн даже ме дръпна настрани, за да ми каже колко било хубаво, че мама е при нея. И аз дори я оставих да ми го обясни надълго и нашироко, сякаш идеята е била нейна от самото начало.
— От раменете ти падна товар.
— И то по-тежък, отколкото съм осъзнавала. Освен това е толкова доволна, че няма още дълго да правя секс с Конър извън брачните обети. — Мийра се разсмя и седна до огъня. — Вече дори приказва за още внуци.
— А ти? — Брана дойде при нея с табла с горещ чай и захарни курабийки.
— Искам деца, разбира се, но вероятно не толкова скоро, колкото на нея й се ще. Ще мисля за това, когато му дойде времето. — Тя отпи от чая си. — Радвам се, че каза, че идвам точно навреме. Исках да поговорим. Само двете.
— Някакъв проблем ли има?
— Точно това искам да те попитам. Не помня някога да не сме били приятелки с теб, защото всичко е започнало още когато сме били в пелени.
Брана захапа курабийка и се ухили.
— И може накрая пак да сме заедно в пелени.
Мийра се изсмя шумно.
— Ама че идея. Понеже сме заедно открай време, двете с теб можем да си кажем неща, които вероятно другите не могат. Затова исках да ти го кажа. Добре ли ще ти се отрази на теб, Брана, това свързване в съня, което се каниш да направиш заедно с Фин?
— Всички се съгласихме, че...
— Не, не, не говоря като част от кръга. Питам те като приятелка, като сестра. От пелени до пелени, както казахме.
— О, Мийра.
— Сега мисля само за теб, понеже тук сме само двете. Това сънуване заедно е много интимно преживяване. Знам и го разбирам добре. Твърде много искаш от себе си, Брана, от сърцето и чувствата си.
— Битката ни с Кеван е преди всичко останало.
— Не и за мен. Не и когато си говорим само двете. Знам, че ще го направиш на всяка цена, но искам да знам как се чувстваш — като приятелка и като жена. Какво изпитваш и какво мога да направя, за да ти помогна.
— Как се чувствам? — Брана издиша продължително. — Усещам, че трябва да бъде направено, че това е най-добрият ни шанс. И знам, че ще бъде болезнено, защото е много интимно, както казваш ти. Знам, че двамата с Фин трябва да работим заедно за доброто на всички, и го приемам.
— Но?
Тя въздъхна, понеже знаеше, че може да сподели с Мийра всичко, което таеше в сърцето си.
— Откакто се върна преди месеци и остана толкова дълго тук, откакто го видях да се сражава с нас и да пролива кръвта си за нас, ми е по-трудно да сдържам онова, което изпитвам към него, което винаги съм изпитвала. По-трудно ми е да пренебрегвам онова, което знам, че той изпитва към мен и винаги е изпитвал. Това, което ще направим сега, ще затрудни още повече положението ни, и за двамата. И мога само да съм благодарна, че ти си тук и ме разбираш.