Сега тя стисна ръката му. Между дланите им проблесна искра, преди да продължат напред.
Тунелът отново се стесни и се превърна в нещо, което можеше да определи само като зала — нещо като работилница за черна магия.
Телата на прилепи с разперени криле бяха приковани към стените като ужасяващи картини. По рафтовете бяха наредени буркани с противна на вид течност, в която плуваха крачета и глави на птици, вътрешни органи от различни животни и такива, които се страхуваше, че са човешки, телата на плъхове.
Гореше огън и върху него вреше котле, от което се издигаше зловонен зелен дим.
Вляво се издигаше каменен олтар, огрян от черни восъчни свещи и покрит с кръвта на козата, която лежеше върху него с прерязано гърло.
Кеван събираше течащата кръв в една купа.
Изглеждаше по-млад, осъзна тя. Макар да бе обърнат с гръб към тях, докато се занимаваше с делата си, й направи впечатление на по-млад от онзи Кеван, когото познаваше.
Той отстъпи назад, коленичи, вдигна купата високо.
— Поднасям кръв, жертва пред твоето величие. Чрез мен се храниш ти, чрез тебе аз се храня. И силата ми тъй расте.
Отпи от купата.
Бученето запулсира като биещо сърце.
— Не е достатъчно — измърмори Фин. — Още е бледо и слабо.
Разтревожена, Брана стисна по-здраво ръката му.
— Остани с мен.
— Аз съм с теб и с него. Кози и овце, и мелези. Ако силата е жажда, утоли я. Ако е глад, засити го. Ако е похот, задоволи я. Вземи каквото пожелаеш.
— Още — каза Кеван и отново вдигна купата. — Ти ми обеща повече. Аз съм твой слуга, твой воин. Аз съм твой проводник. Обеща ми повече.
— Повечето иска повече — тихо каза Фин, а очите му бяха зловещо зелени. — Кръв от твоята кръв, както преди. Вземи я, пролей я, вкуси я и ще имаш повече. Ти ще бъдеш аз, аз ще бъда ти. И няма край. Вечен живот и велика сила. И Тъмната вещица, която жадуваш, ще бъде твоя. Тялото и силата й ще се преклонят пред нашата воля.
— Кога? Кога ще имам повече? Кога ще имам Сърха?
— Пролей я, вземи я, вкуси я. Кръв от твоята кръв. В чашата, между устните ти. В котлето. Докажи, че си достоен!
Цялата топлина се изцеди от ръката на Фин. Брана я стисна между дланите си, даде му колкото можеше сила.
— Достоен съм. — Кеван остави купичката, стана и взе чаша. Обърна се.
Едва сега Брана забеляза жената в сенките. Старица, окована и трепереща в режещия студ.
Той отиде до нея с чашата в ръка.
— Смили се. Над мен, над себе си. Проклинаш се навеки. Той лъже. Лъже теб, лъже всички. Оковал те е с лъжите си, както ти си ме оковал с вериги. Пусни ме, Кеван. Спаси мен и спаси себе си.
— Ти си само една жена, вече стара, и немощната ти сила изтича. Не си нужна за друго, освен за това.
— Аз съм ти майка.
— Вече съм роден — каза той и преряза гърлото й.
Брана извика от шок и ужас, но звукът потъна в надигналото се бучене. Сега във въздуха се носеше сила, черна като катран, тежка като смъртта.
Той напълни чашата, изпи я, отново я напълни. Занесе я до котлето, изля течността в дима. И димът стана червен като кръвта.
— Сега отецът е с него — каза Фин, а Кеван отиде и взе една бутилка, чието съдържание изля в котлето. — Изречи думите! — Пръстите на Фин, ледени в дланта на Брана, се свиха и отпуснаха. — Изречи думите, направи връзката!
— Кръв върху кръв вземам тук, за да утоля глада и силата да изковем. От жената и козата смес и дим и зова тъмните сили да се въздигне името ми, силата ми и съдбата. Дарете ми живот във вечността и убежище през тоз портал. Прероден съм в бог и демон и от днес насетне властвам аз над мъжете и жените. Чрез кръвта и силата си ще покоря на волята си Тъмната вещица. Аз съм Кеван, смъртен повече не съм и с тези думи от човешкото се аз отричам.
Пресегна се в дима, бръкна в котлето и с гола ръка извади оттам амулета с кървавочервения камък.
— В този час на тъмната сила аз заклевам се да служа.
Той вдигна амулета над главата си, после постави проблясващия камък върху гърдите си.
Вятърът се изви в мощен вихър и Кеван, с очи, пламнали в червено като камъка, вдигна ръцете си високо.
— И вече съм роден!
От олтара скочи вълкът, черен и свиреп. Хвърли се към Кеван, скочи върху му с оглушителен писък и гръм.
Нещо нададе тържествуващ вой и дори и камъните потрепериха.
Той извърна глава. В мрака, дълбоко в сенките, очите му, светнали в червено, срещнаха тези на Брана.
Когато ръцете му се протегнаха рязко към нея, тя вдигна длан, готова да блокира каквато и магия да запрати към нея. Но Фин я извъртя и прикри с тялото си. Нещо се разби с трясък, нещо изгоря.