И той прекъсна заклинанието.
Прекалено бързо и прекалено нестабилно. Брана се вкопчи във Фин, както за да го стопли, понеже тялото му бе студено като лед, така и за да не бъде отнесена във вихъра.
Най-напред чу гласовете. Този на Конър, стабилен като скала и спокоен като езеро през лятото, да я насочва. После към него се присъедини и този на Айона.
Не се отпускай сега — обади се Конър вътре в главата й. — Държим те. Държим здраво и двама ви. Вече сте почти у дома. Почти стигнахте.
И после наистина беше там, замаяна и с омекнали колене, но в топлия си и светъл дом.
Още докато си поемаше дълбоко въздух, Фин се изплъзна от ръцете й и се смъкна на колене.
— Ранен е. — Брана също коленичи. — Дай да видя. Чакай да видя.
Тя улови с длани лицето му, отметна настрани косата му.
— Просто останах без дъх.
— Гърбът на пуловера му пуши — обади се Бойл и реагира моментално. — Като ризата на Конър онзи път.
Преди Брана да успее, Бойл издърпа пуловера нагоре през главата му.
— Изгорен е. Не е толкова дълбоко, колкото при Конър, но почти целият му гръб е засегнат.
— Сложете го да легне по корем — нареди Брана.
— Нямам намерение да се просна на пода като...
— Подремни. — След рязката заповед Брана просто сложи ръка на главата му и го приспа. — По корем — повтори тя и Конър и Бойл побързаха да го сложат на пода в ателието.
Тя прокара ръце над парещите рани, покрили целия му гръб.
— Не е дълбоко, а и отровата не може да се смеси с неговата кръв. Само студът, огънят, болката. Ще ми трябва...
— Това? — Мери Кейт й подаде бурканче с мехлем. — Изцелението беше най-голямата ми дарба.
— Точно това, благодаря. Ще стане бързо. Още не е имало време да го засегне дълбоко. Айона, ще вземеш ли и ти малко? На лявата ми ръка има леко изгорено място. Нищо страшно, но е по-добре да се погрижим веднага. Знаеш какво да правиш.
— Да. — Айона запретна ръкава на Брана. — Малко е, но изглежда зле.
Но мястото се охлади в мига, в който Айона нежно го намаза с мехлем. Леката замаяност също премина, когато братовчедка й приложи своите лечителски умения. Вече по-уверена и спокойна, Брана можеше да се съсредоточи изцяло върху Фин.
— Така е по-добре, нали? Със сигурност е по-добре. Не е зле да пийнем малко уиски все пак. Пренесохме се там малко по-бързо, отколкото бях изчислила, а връщането беше като да скочиш от висока сграда.
— Вече донесох уискито — каза й Мийра. — Той отново изглежда чист.
— Нека да се уверим, че е така. — С ръце върху тялото му, Брана потърси дали няма друга дълбока рана, скрито огнище на тъмна зараза. — Добре е. — Облекчението накара гърлото й да се свие, гласът й стана дрезгав. — Ще се оправи.
Отново положи длан върху главата му, задържа я за миг.
— Събуди се, Фин.
Той отвори очи, впери ги в нейните.
— По дяволите — изруга той, докато се мъчеше да седне.
— Съжалявам, грубо е да приспиш някого без позволение, но не бях в настроение да споря.
— Тя също бе изгорена — обади се Айона, понеже знаеше, че това ще отклони гнева на Фин. — На лявата ръка.
— Какво? Къде? — Той вече бе сграбчил ръката й и запретваше ръкава.
— Айона вече се погрижи. Съвсем леко беше, понеже ти ме избута зад гърба си и ме предпази с тяло, сякаш не съм способна сама да отбия атаката.
— Не би могла, не и тази. Не и с новопридобитата му сила — толкова мощна и свежа, не и когато той реагира като наркоман, който е погълнал прекалено голяма доза от наркотика. Мисля, че в онзи момент той притежаваше повече сила, отколкото сега или отколкото когато и да било след това. И жадува за това безумно опиянение отново.
Конър приклекна до него.
— Ще кажа само едно. Благодаря, че се погрижи за сестра ми.
— Сега излиза, че съм неблагодарна. — Брана въздъхна. — Съжалявам и за това. Още не съм на себе си. Наистина съм ти благодарни, Фин, че ме предпази.
Тя взе чашите с уиски от Мийра и му подаде едната.
— Той те взе за Сърха. В мрака, почти изпаднал в транс, той те усети — когато силата го изпълни докрай, той усети присъствието ти — но те помисли за Сърха. Искаше да...
— Пийни си малко уиски.
— Непременно. — Фин чукна леко чашата си в нейната и отпи. — Искаше да те обезобрази, ако може, така че никой да не вижда красотата ти, реши, че по този начин съпругът ти ще се отвърне от теб. В онзи миг проникнах в мислите му и прозрях лудостта му.
— Човек трябва да е луд, за да пререже гърлото на майка си и после да изпие кръвта й.
— Това вече е отвратително — отсече Мийра. — Но ако ще слушаме такива неща, предпочитам да чуя цялата история наведнъж, докато сме седнали удобно.