— Точно така. Фин, облечи си пуловера, за да седнеш на масата като цивилизован човек. — Мери Кейт му го подаде. — Ще се завъртя в кухнята, Брана, да видя какво мога да приготвя набързо, защото предполагам, че всички бихте искали да хапнете.
Докато Мери Кейт приготвяше истинско пиршество от остатъците от коледната трапеза, Брана седна — доволна, че не трябва тя да готви — за да разкажат с Фин историята си.
— Собствената му майка. — Бойл поклати глава и взе един от апетитните сандвичи, приготвени от Мери Кейт.
— Просто една жена и при това стара, така каза. Нямаше никакви чувства към нея. Не изпитваше нищо към жената. В него нямаше нищо — продължи Фин, — освен мрак.
— Ти чуваше онова, което мракът му говореше.
Фин се намръщи и се обърна към Брана.
— А ти не?
— Само глухо бучене, каквото чухме, когато се появихме там и влязохме в пещерата. Нещо като... пулсиращ ритъм.
— Чувах го. — Фин разсеяно потърка рамото си, мястото на белега. — Обещанията за повече сила, за вечен живот, за всичко, което Кеван пожелае. Но за да го получи, трябваше да даде повече. Да пожертва всичко човешко в себе си. Започнало е с бащата.
— Знаеш го със сигурност или предполагаш? — попита Конър.
— Знам го. Можех да прочета ясно мислите му и да почувствам демона, затворен в камъка, неговите нужди, алчността му. Неговото... ликуване от това, че отново ще бъде освободен.
— Демон? — Мийра взе виното, което бе предпочела. — Хм, това е нещо ново — и ужасяващо.
— Старо — поправи я Фин. — По-старо от времето и е чакало, докато намери проводник.
— Кеван?
— Все още е самият той — обясни Фин на Бойл. — Кеван е самият себе си, но има и друга част от него, която непрестанно жадува за сила и кръв.
— Камъкът е източникът на силата, както си мислехме — продължи Брана. — Дошла е от кръвта на бащата и майката, които Кеван е пожертвал заради силата. Направен е с черна магия, на която той се е обрекъл, приел е в себе си този... ами, щом Фин казва, че е демон, значи, е точно такъв.
— Защо Сърха? — запита се Айона. — Защо е толкова обсебен от нея?
— Заради красотата и силата й, заради... чистотата, би могло да се каже, на любовта й към семейството. Желаел е, копнеел е за първите и е искал да унищожи другото.
Фин потърка с пръсти слепоочието си в опит да заглуши бученето, което сякаш бе останало вътре в главата му.
— Тя го е отблъсквала неведнъж — продължи той, макар бученето да не преставаше да го мъчи. — Отхвърляла с презрение опитите му да я прелъсти. Затова той...
Мери Кейт го изненада, като застана зад него и докосна слепоочието му, после прокара длани по врата му, където не бе осъзнал, че изпитва болка, и той изгуби мисълта си.
А главоболието му изчезна.
— Благодаря.
— Няма защо.
Тя го целуна майчински по главата, преди отново да седне на мястото си. Това го смути и му разкри откъде Айона е наследила доброто си сърце и чистата душа.
— Хм. Похотливото му желание да я притежава като жена и вещица, се превърнало в мания. Искал е да я обърне към тъмната магия, да вземе каквото има и вярва, че никакви заклинания и магии не могат да го спрат, да го засегнат. Нейната сила е можела да му навреди, да застраши живота му, а отхвърлянето й е засегнало гордостта му.
— После се появили тримата — замисли се Брана. — А с тримата и силата — и заплахата — нараства. Можем да го унищожим.
— В онзи момент, в пещерата, когато се сля с демона и с неговия мрак, той вярваше, че никога и нищо не би могло да го унищожи. Но онова, което е в него, знае, че не е така. Лъже го, както го предупреди майка му. Лъже.
— Можем да го раним, да пролеем кръвта му, да го превърнем в пепел, но... — Конър сви рамене. — Ако не унищожим и амулета му, ако не унищожим демона, който се е слял с него, той пак ще се изцели и ще се върне.
— Чудесно. — Айона намаза солена бисквитка със сирене. — Е, как можем да унищожим камъка и демона?
— Магия на кръвта срещу магия на кръвта — реши Брана. — Бяла срещу черна. Както беше и досега, но може би от по-различен ъгъл. Трябва да изберем точното време и да сме сигурни в него. Мисля, че е добре мястото да бъде при колибата на Сърха, както преди, за да използваме и нейната сила, но трябва да измислим как да го уловим в капан и да не му позволим да избяга отново, за да можем да го довършим този път. И ако успеем да го направим, Фин ще бъде този, който ще унищожи камъка, източника на силата му.
— Усетих привличането на демона и на вещера. И по-силното притегляне, когато двамата се сляха в едно. Почувствах... желание, копнеж по онова, което могат да ми дадат.