— И въпреки това рискува живота си, за да ме предпазиш. Ти ще го направиш, когато дойде моментът — отсече Брана. — Трябва само да измислим как и кога. Мери Кейт, сигурна ли си, че трябва да се връщаш в Америка, защото за мен е истинска радост някой друг да готви освен мен.
Мери Кейт разбра, че тя иска да смени темата, и се усмихна.
— Налага се, но ще се върна за сватбата на Айона, при това доста по-рано, за да помогна с приготовленията. И може би ще си помисля дали да не остана.
— Да останеш? — Айона се пресегна над масата и сграбчи ръцете й. — Нан, да не искаш да кажеш, че би останала да живееш в Ирландия?
— Обмислям го. Останах в Америка, след като почина дядо ти, заради майка ти, после и заради теб. И обичам къщата си там, градината, гледката от прозореца. Имам добри приятели. Но... и тук мога да имам къща, градина и красива гледка. Имам и добри приятели. И ще бъда до теб. До всички вас, както и до роднините си.
— Можеш да живееш при нас. Показах ти стаята, която сме предвидили за теб, когато ни идваш на гости. Но можеш просто да живееш в нея заедно с нас.
Айона погледна към Бойл.
— Разбира се, много ще ни е приятно.
— Имаш добро сърце — обърна се към внучката си Мери Кейт, — а ти си щедър човек, Бойл. Но ако реша да остана да живея тук, ще си имам собствен дом. Наблизо със сигурност. Вероятно в селото, където ще мога да се разходя до магазина, да се видя с приятелки и да ви посещавам често в новата ви къща.
— Имам една къща, която си няма наемател — отбеляза Фин и Мери Кейт повдигна вежди.
— Чух подобно нещо, но до април има доста месеци.
— Лесно мога да я давам за кратко под наем на туристи, които искат да отседнат в селото в самостоятелна къща. Можеш да я погледнеш, преди да се върнеш в Америка.
— Така и ще направя и трябва да си призная, че вече надникнах през прозорците. — Мери Кейт се усмихна широко.
— Много е уютно и с всички модерни удобства. Ще ти дам ключ, за да влезеш и да поразгледаш навсякъде, когато поискаш.
— Непременно. Сега трябва да вървя. Маргарет ще се притесни, ако се забавя още.
— Аз ще те закарам. — Бойл понечи да стане.
— Аз ще го направя. — Фин стана вместо него. — Ще ти дам ключа и ще те закарам до дома на приятелката ти. И бездруго трябва да се прибирам.
— Ще си взема палтото. Не, другите, не ставайте — настоя Мери Кейт. — Нямам нищо против да ме изпрати до дома красив младеж.
Когато двамата излязоха, Айона скочи на крака.
— Отивам да ти напълня ваната.
Брана вдигна вежди.
— Така ли?
— Една вана с твоите соли за разпускане, а Мийра ще ти направи чаша чай. Бих искала да пратя Конър и Бойл при Фин, за да направят същото и за него...
— Няма да пълня ваната за Фин Бърк — категорично заяви Бойл.
— Но двамата ще почистят всичко тук. За да може ти да си починеш, да се отпуснеш и да забравиш за всичко останало тази нощ.
— Не бих спорил с нея, когато е решила нещо толкова твърдо — посъветва я Бойл.
— Нямам нищо против гореща вана и чаша чай.
— Значи, се разбрахме. — Айона излезе от стаята.
— И няма да се сърдя, ако оставите кухнята в този вид, стига един от вас да иде да провери как е Фин — допълни Брана. — Преживяването беше по-изтощително за него, отколкото за мен, а си признавам, че едва се държа на крака.
— Ще го оставя няколко минути насаме, после ще ида — обеща Конър. — Ще остана там цяла нощ, ако е нужно, или поне докато се уверя, че се е успокоил. Но пак ще разчистим кухнята. Хайде, качвай се горе и не се тревожи за нищо.
— Добре тогава. Лека нощ.
Мийра изчака, докато Брана, следвана от Кател, се оттегли и вече не може да я чуе, после отиде да сложи чайника.
— Ти си този, който се тревожи, Конър.
— Тя не хапна почти нищо. — Той погледна към вратата на кухнята, после пъхна ръце в джобовете си, сякаш не можеше да реши какво да прави с тях. — Само се преструваше. Има сенки под очите, които не бяха там, когато започнахме заклинанието. Ами това, че ви остави двете с Айона да се суетите около нея, без да спори? Останала е без капчица сила, сигурен съм. Ще се погрижиш за нея нали, Мийра? Двете с Айона ще я наглеждате. Аз няма да се бавя дълго при Фин, освен ако не се нуждае от мен. И всички ще останем тук тази нощ.
— Ти се погрижи Фин да е добре, а Брана остави на нас.
— Без да изглежда така, сякаш сте загрижени.
— Познавам я почти толкова дълго, колкото и ти, Конър. Мисля, че знам как да се погрижа за Брана О’Дуайър по-добре от всеки. Ще я поглезим малко чисто по женски, после ще я оставим сама. Най-добре ще й се отрази малко спокойствие и тишина.
— Напълно вярно. Ще изтичам до Фин и ще се върна, възможно най-скоро.
— Ако се наложи да останеш, само ни се обади. — Тя вдигна лице за целувка, когато той се доближи, и се усмихна на здравата му прегръдка.