— Нося свещи — подхвана тя.
— Имам си свещи. Купих няколко от Брана малко преди Коледа.
— Не са достатъчно, никак дори. — Поклащането на главата й изразяваше както съжаление, така й категорична решимост. — Трябват ти навсякъде.
Бръкна в една от торбите и започна да вади разни неща.
— Тези са за полицата над камината във всекидневната. Горят в продължение на дванайсет часа, така че е добре да ги запалиш около половин час преди хората да почнат да пристигат.
— Трябва ли?
— Трябва — отсече тя. — Създават красива, празнична и все пак елегантна атмосфера. Тези са за малката баня тук, за онази на долния етаж, както и за голяма баня горе. Никой не бива да влиза в банята, която е до спалнята ти, без покана, но има достатъчно, така че можеш да сложиш и в нея за всеки случай. А това са кърпи за ръце за гости — красиви, семпли и за еднократна употреба.
Тя сложи на плота голям пакет бели салфетки с отпечатани върху тях сребристи чаши за шампанско.
— За да не се налага хората да бършат ръце в същата хавлиена кърпа, която някой преди тях е използвал.
Фин се разсмя.
— Сериозно ли говориш?
— Фин, погледни лицето ми. — Тя посочи. — Адски съм сериозна. Донесох и още свещи за трапезарията, в случай че нямаш достатъчно там, както и други за полицата над камината на долния етаж. Слушай, много е важно да има достатъчно тоалетна хартия в баните. Жените мразят, ненавиждат и са погнусени, когато седят на тоалетната чиния, а няма тоалетна хартия.
— Мога само да си представя. За щастие.
— Планирам да проверявам запасите в баните на всеки час, така че няма да е проблем.
— Ти си утеха за мен, Айона.
Тя сложи длани върху бузите му.
— Аз те забърках в това и казах, че ще помогна. Тук съм да помагам. И така. Служителите на компанията за кетъринг ще превземат кухнята, а те си разбират от работата. Проверих ги, явно са ненадминати в бизнеса. Добър избор.
— Благодаря. Правя каквото мога.
Тя само се усмихна.
— Само трябва да се обясни на сервитьорите, че е нужно да зареждат с достатъчно храна и напитки и долното ниво, защото доста хора ще се задържат там да поиграят, танцуват и да си приказват. Камините ще са запалени, естествено.
— Естествено.
— Знам, че всички ще искат да хапнат и пийнат добре. Неслучайно наричат това Нощта на голямата порция, или... чакай. — Тя затвори очи за миг. — Или Oiche ne Coda Moire.
Сега той се ухили.
— Произнесе го перфектно на ирландски.
— Упражнявам се. Няма нужда да спазваме новогодишната традиция за чистенето на къщата — четох го в един сайт за ирландските традиции — защото твоята вече е безукорна. В това отношение си педантичен като Брана, затова просто ще сложа тези свещи по местата им, както и салфетките за гости, а и... — Тя бръкна в друга торба. — Купих тези красиви ментови бонбони и захаросани бадеми. Цветовете им са толкова хубави, а е много приятно да ги има на разположение в малки купички наоколо. О, а Бойл ще донесе закачалката на колелца, която взех назаем от дъщерята на приятелката на баба ми.
— Закачалка на колелца? — По непонятни причини, в които не искаше да задълбава, Фин мигновено си представи преносим инструмент за мъчения.
— За окачване на палтата. Трябва да се погрижим за палтата на хората, затова взехме назаем закачалката. Ще се побере в пералното ти помещение. Някой от нас ще взема палтата на пристигащите гости, ще ги окачва там, после ще ги изнася, когато хората решат да си тръгнат. Не може просто да ги метнеш на дивана или на някое легло.
— Изобщо не бях помислил. Късметлия съм, че си до мен.
— Така е, а освен това е чудесна практика за мен. Вече съм намислила да направя грандиозно парти другото лято, когато къщата ни ще е напълно готова и обзаведена и сме се настанили в нея.
— Нямам търпение да го видя.
— Дотогава ще се сме свършили с Кеван. Вярвам го. Няма всеки ден да мислим как и кога ще стане. Просто ще живеем живота си. Знам, че беше тежка седмица, особено за теб и Брана.
— Не сме очаквали да е лесно.
Айона грижливо подреждаше пакетите салфетки.
— Виждал ли си я днес?
— Днес не.
— Тази сутрин каза, че ще се опита да направи изчисления, за да види дали можем да довършим започнатото точно една година след деня, в който дойдох тук — деня, в който отидох в дома й да се запознаем.
Той се замисли.
— Струва си да се обмисли.
— И тя като теб не е особено убедена в тази идея, но все пак е добре да се огледа отвсякъде. Затова ще го направим. Но не тази нощ. Сега е време за парти.
— Хм. Какво има в другата торба?