— Хм, ами... някои хора харесват смешни шапки и свирки.
Той отвори торбата и зяпна невярващо цветните хартиени шапки, бляскави тиари.
— Трябва веднага да ти го кажа, и то направо. Макар да те обожавам, няма да си сложа от тези неща.
— Само който поиска. Мислех да ги сложим в две големи кошници, за да са на разположение на гостите. Както и да е, отивам да подредя нещата по местата им, после ще се върна да поработя с Брана за час-два, преди да се наконтя за партито. Ще дойда час преди другите, за да се погрижа за последните щрихи.
Тя понесе свещите, а той се загледа в торбата с хартиените шапки. Не, определено нямаше да носи такава, но сега можеше да я последва и да й помогне със свещите и подреждането.
После щеше да поработи за час върху някои свои изчисления.
По-късно, след като служителите на фирмата за кетъринг бяха превзели кухнята и бе отговорил на десетките им въпроси, след като бе взел решения за безброй детайли, за които изобщо не бе помислял досега, той се затвори в стаята си за половин час, за да се облече в блажена тишина. Зачуди се какъв е шансът му да остане затворен тук, но вземайки предвид бодрата решителност на Айона, сметна, че клони към нула.
Зачуди се къде е бил предната година по същото време. В Италианските Алпи, близо до езерото Комо. Бе останал там три седмици. Беше му по-лесно да прекарва празниците далеч от дома, да ги посреща в компанията на непознати хора.
Сега щеше да види какво е просто да си е вкъщи, а и да посреща приятелите си у дома.
Вероятно отдели малко повече време от обичайното, след което, облечен в черни джинси и черен пуловер, слезе на долния етаж.
Чу гласове, музика, смях. Погледна часовника си да види дали не е сбъркал часа. Но не, имаше още четиридесет минути до появата на първите гости.
Свещи в червени стъклени бурканчета грееха весело на полицата на камината, в която пращеше буен огън. Елхата му грееше. От тонколоните се носеше игрива музика. Огромният свещник, който бе донесъл от далечен край, стоеше в ъгъла, умело украсен с дебели свещи, които допълваха светлината в помещението.
Светлина и музика, помисли си той, оръжията на неговия кръг срещу мрака.
Айона беше права. Напълно права.
Тръгна към задната част на къщата и забеляза, че тя е сложила допълнителни свещи и в библиотеката, както и в стаята, която бе превърнал в музикален салон.
Беше подредила наоколо и цветя — малки стъклени бурканчета с рози, завързани със сребърни панделки.
Завари двете с Мийра, както и неколцина от сервитьорите, заети с приготовленията в трапезарията.
И тук гореше огън, имаше свещи, още рози, сребърни табли и кристални купи с храна, съдове за топло поднасяне.
А на бюфета бяха подредени купища сладки неща — пасти, сладкиши, бисквити. Отбрани сирена под стъклен капак.
Айона, облечена в къса рокля по тялото в тъмносребриста материя, бе сложила ръце на кръста и несъмнено оглеждаше с орловия си поглед всички запаси. Застаналата до нея Мийра бе с разпусната буйна грива и рокля с цвета на карнеол, която прилепваше по извивките на тялото й.
— Мисля, че направих голяма грешка — каза той и накара и двете да се обърнат към него. — Защо съм поканил и други хора тази вечер, след като бих могъл да имам две красиви жени само за себе си?
— Точно този твой чар ще накара всички гости да говорят за партито месеци наред — увери го Айона.
— Щях да кажа, че това са глупости, но пък са приятни — реши Мийра. — И домът ти изглежда направо фантастично.
— Нямам голяма заслуга.
— Заслугата е само твоя — поправи го Айона. — Просто ме остави да си поиграя с огъня. — Тя се засмя и отиде да го хване под ръка. — А Сесил и нейният екип са истински професионалисти. Честно казано, Сесил, всичко изглежда прекалено красиво, за да се яде.
Сесил, висока блондинка с черен панталон и жилетка върху чисто бяла риза, се изчерви от удоволствие.
— Благодаря, но точно за ядене сме го приготвили. Направихме няколко малки маси и на долното ниво, както предложи Айона — каза тя на Фин. — Имаме и бар долу. Всички сервитьори ще обикалят редовно и тук, и на долното ниво, за да бъдат гостите обслужени добре.
— Всичко изглежда невероятно.
— Още не си видял долния етаж. — Айона го поведе по стълбите и надолу. — Малко попрекалих със свещите, стреснах се и затова направих заклинание за защита. Сега не могат да запалят нищо, нито да изгорят някого.
— Мислиш за всичко.
Тук също имаше много свещи и зеленина, красиво поднесена храна и цветя. Той отиде към бара и хладилника зад него, извади бутилка шампанско.
— Заслужаваш първата чаша.
— Приемам.
Фин отвори шампанското с приглушено изпукване, наля във висока кристална чаша за нея, после сипа и на себе си.