Тя изглеждаше напълно доволна да седи, да пие шампанско и да си бъбри с останалите гости. Но Брана си беше такава, нали? Корава като стомана.
Най-добре щяха да му се отразят няколко часа сън. На сутринта отново щяха да се захванат с кроежи за края на Кеван — или по-късно през деня. И колкото по-скоро, толкова по-добре. Краят му щеше да означава, че е изпълнил задълженията си. Краят на Кеван щеше да сложи край и на собственото му мъчение.
Затова просто щеше да се измъкне тихомълком. На никого нямаше да липсва на този етап.
Точно тогава се появи Айона, сякаш прочела мислите му, провря ръка под лакътя му и стисна дланта му.
— Проблемът, когато направиш наистина страхотно парти, е, че хората не искат да си тръгнат.
— Аз искам.
Тя се засмя, стисна по-силно китката му.
— Вече са останали само най-упоритите, но ще започнем да ги подканяме да си вървят. Твоят кръг няма да те остави насаме с тях. Дай ни двайсетина минути. Трябва само да обиколиш стаите и да почнеш да събираш празните чаши и чинни, тъй като сервитьорите си тръгнаха преди няколко часа. Това е знак, че е време за прибиране.
— Щом казваш.
— Точно така е. — За да му покаже, тя започна да събира бутилки и чаши и подкани с поглед Бойл да почне да прави същото.
Само след минути цяла групичка от същите тези упорити гости беше готова да си тръгне с благодарности и пожелания за щастлива и благополучна нова година. А в някои случаи, като например Шон, сърдечни и сантиментални прегръдки.
Вълшебството на партито, реши Фин и започна да събира чашите за чай и кафе наоколо.
Занесе ги в кухнята, сбогува се с още няколко души. Два заека с един куршум, каза си той, щеше да разтреби остатъците от партито и да разкара останалите накрая гости.
Макар да бяха нужни трийсет минути, вместо предвидените от Айона двайсет, не можеше да се оплаче.
— Това са последните — заяви Айона.
— Слава на боговете.
— Направи тази вечер забавна и запомняща се за много хора. — Тя се надигна на пръсти, за да го целуне по бузата. — И сам се забавлява при това.
— Щастлив съм да си я спомням, след като вече приключи. И ти благодаря за всичко, което направи.
— За мен беше безкрайно удоволствие. — Тя огледа всекидневната, кимна. — И не оставяме твърде голяма бъркотия след себе си. Брана, мога да дойда с теб и да оставя колата си тук. Ще закарам баба до летището чак следобед, така че лесно мога да дойда да я взема.
— По-добре се прибери с Бойл.
— Ще се движим в колона — реши Конър, докато си обличаше палтото. — Пътят не е дълъг, но все пак е посред нощ. Брана ще тръгне след теб и Бойл, а ние с Мийра ще сме на опашката.
— Няма да се прибирам вкъщи тази нощ. Оставам тук.
Брана гледаше Фин, докато го заявяваше. Той не беше сигурен дали ще може да запази равновесие, след като го бе зашеметила по този начин.
— Ами добре! — Мийра се усмихна ослепително и нахлузи шапката на главата си. — Ние потегляме. Лека нощ и щастлива нова година.
— Но... — понечи да каже нещо Конър, докато тя направо го влачеше към вратата, а Айона буташе Бойл зад тях.
— Няма ли да ме оставиш да си сложа поне палтото? — оплака се Бойл, докато Айона затваряше решително вратата зад гърбовете им.
Фин остана на мястото си. Само една мисъл успя да пробие път през пълното задръстване в съзнанието му.
— Защо?
— Реших в този момент, на това място, да не мисля за вчера и за утре. Може би впоследствие и двамата ще съжалим за това, но искам да бъда с теб. Винаги съм го искала и винаги ще искам, но имаме само тази нощ. Сега няма как да мечтаем за замъци и да си даваме обещания, и двамата го знаем. Но имаме тази нужда и най-накрая отново има доверие между нас.
— И ти се задоволяваш с това?
— Разбрах, че е така, а Бог ми е свидетел, че съм го премисляла от всички страни и безброй пъти, но сега съм доволна и на това. И двамата имаме право на този избор. Ти ме помоли да остана с теб. Аз казвам „да“.
Огромна част от мъката и гнева в него се уталожи, докато примирението, с което бе живял години наред, отстъпи, за да направи място за неописуема радост и вълнение.
— Може да съм си променил мнението по въпроса.
Тя се засмя и той видя искриците в тъмносивите й очи.
— Ако случаят е такъв, мога да се обзаложа, че бързо ще те накарам да го промениш отново.
— Изглежда, трябва поне да ти дам шанс. — Той протегна ръка. — Няма да те целуна тук, иначе ще се озовем на пода. Ела в леглото ми, Брана.
Тя сложи длан в неговата.
— Никога не сме били заедно в легло, нали? Любопитна съм какво е твоето. Сдържах се да не се кача горе и да не надникна по време на партито. Проявих желязна воля.