— Никога не ти е липсвала. — Той вдигна ръката й към устните си. — Представял съм си теб в леглото ми хиляди пъти. Милиони.
— Аз не бих могла да направя същото, защото дори и желязната ми воля не би издържала на подобно нещо. — Изненадана от собственото си спокойствие, тя на свой ред целуна ръката му. — Разбрах, когато Айона се появи в ателието ми, че ще се върнеш. Че ще бъдеш част от това, част от мен отново. И се питах защо, защо, когато съм създала нов живот за себе си, когато съм доволна от него, съдбата пак иска да те доведе при мен.
— И какъв беше отговорът?
— Още не съм го намерила, а не спирам да се питам. Но не и тази нощ. Цялата ти къща е великолепна. Толкова много стаи има и всеки сантиметър от пространството е внимателно премислен и изпипан до последния детайл.
Но нищо, помисли си той, не можеше да се сравнява с домашния уют на кухнята в нейната малка къща.
Отвори вратата на спалнята си, целуна пак ръката й, после влязоха заедно. Вместо да натисне ключа на лампата, той махна с ръка.
Огънят в камината се разпали и свещите грейнаха.
— И тук всичко е великолепно — каза тя. — Великолепно мъжко убежище, но топло и красиво, вместо да е практично и спартански обзаведено. Леглото ти е разкошно. — Отиде до него, погали с пръсти масивната табла в долния му край. — Старо, много старо. Сънуваш ли онези, които са спали в него някога?
— Пречистих го, за да нямам усещането, че деля леглото си с непознати от минали времена. Така че, не, не ги сънувам. Сънувам само теб, когато спя тук.
— Знам, понеже споделих един миг от сънищата ти.
— Не само тогава. Хиляди и хиляди пъти.
Тя се обърна към него, погледна го под светлината и сенките, които хвърляха игривите пламъци в камината. Сърцето, което му бе отдала преди толкова много години, сега се изпълни с нови чувства.
— Тази нощ няма да сънуваме — изрече тя и с разтворени ръце пристъпи към него.
Нервността, която усещаше като изтръпване под кожата, се изпари. Тяло до тяло, уста до уста с него, светът й просто си дойде на мястото.
Това, естествено, бе единственото липсващо звено във веригата на живота й.
Но тази нощ, след като можеше да е само за една нощ, щеше да си направи подарък. Щеше да се остави изцяло на чувствата. Да отвори себе си, сърцето, тялото, ума си и да почувства онова, срещу което толкова дълго се беше борила.
Утре, ако се наложеше, щеше да се залъгва, че е било само физическо преживяване, само начин да освободи напрежението помежду им за общото благо. Но тази вечер приемаше истината.
Тя обичаше. Винаги го беше обичала и щеше да го обича до края на дните си.
— Липсваше ми — прошепна тя. — О, Финбар, липсваше ми.
— Копнеех за теб. — Той докосна нежно с устни страните й, после ги върна към нейните.
Тя се вкопчи в него, когато се издигнаха няколко сантиметра над пода, после — почти на половин метър, и се завъртяха. Разсмя се, протегна ръце и посипа звезди над главите им.
— Под светлината на огъня и на звездите, под пламъка на свещите тази нощ, всичко, което съм, е твое.
— И всичко, което си, аз боготворя.
Той я положи внимателно на леглото, потъна в целувката й. Беше с нея, най-после с нея, и можеше да пие дълго и дълбоко от устните й, можеше да усети тялото й под своето, да види косата й, разпръсната върху леглото.
Дарът, който тя даваше и на двамата, бе прекалено ценен, за да бърза. Затова той се наслаждаваше на нейния дар и й даваше всичко, което има, в замяна.
Бавно вдигна ръце нагоре по тялото й, нежно обхвана гърдите й. Вече не бяха напъпилите гърди на младото момиче, запечатани в съзнанието му, а в пълния си разцвет.
Нови спомени, които да се насложат върху предишните.
Притисна устни до шията й, наслади се на уханието й, което се излъчваше там, точно там, и което го бе преследвало в дните и нощите му. Отново можеше да го вдъхне като насъщния въздух.
Когато плъзна роклята надолу по раменете й, тя изви тяло, за да го улесни. Кожата й, бяла като мляко, отразяваше златистите пламъци на огъня му, сребристата светлина на звездите й. Разсъбличаше я, сякаш разкриваше най-скъпоценно съкровище.
Сърцето й потръпваше под докосването му. Единствено той бе успял да предизвика това усещане, смесица между нервност и удоволствие. Всеки път, когато я целуваше, беше бавно и дълбоко, сякаш светът можеше да спре да се върти и да поеме по пътя си отново, докато той се наслаждава на вкуса й.
— Имаш повече търпение, отколкото някога — успя да промълви тя, когато кръвта й сякаш запя във вените.
— Ти си по-красива, отколкото беше. Не съм вярвал, че е възможно.
За миг тя улови лицето му между дланите си, прокара пръсти в косата му, после се завъртя и се озова върху него, а звездите се носеха над главата й.