Той я завъртя, повдигна я на пръсти и плени устните й. Когато умът й се проясни за миг, Брана си каза какъв късмет имат, че е махнала омлета от котлона, иначе щеше да изгори и да го изхвърлят на боклука.
Но понеже го бе махнала, отвърна на целувката подобаващо.
— Върни се в леглото.
— Няма да го направя, защото си направих труда да приготвя закуска от мизерните ти запаси. — Дръпна се назад. — Вземи си кафето. Смятам да сервирам, преди всичко да изстине. Как изобщо се справяш сам със закуската?
— Откакто Бойл рядко е на разположение, за да го изнудя да ми сготви нещо, се справям с каквото ми е подръка. Имам овесена закуска в пликчета, които можеш да стоплиш в микровълновата.
— Жалка история. — Сложи чиния пред него, както и друга за себе си, след което седна. — А имаш такова хубаво кътче за закуска тук. Мисля, че когато Бойл и Айона се нанесат в къщата си, ще можеш да виждаш светналите им прозорци през дърветата оттук. За тях означава много, че им продаде онази земя.
— Той ми е като брат и добре че е така, иначе можеше да открадна Айона за себе си. Макар че изобщо не я бива в готвенето.
— Вече е по-добра, отколкото преди. Но пък точно тези нейни умения можеха единствено да се подобрят. Всеки ден става по-силна. Магията й е още млада и неукрепнала, но в нея се долавя някаква свирепост. Може би именно затова огънят е нейният елемент.
Толкова е хубаво, мислеше си тя, и много мило. Да седят и да си приказват на закуска с кафе.
— Баба й ще наеме ли твоята къщичка? — попита го тя.
— Мисля, че да.
Брана побутваше яйцата си.
— Толкова много връзки има между мен и теб, както и всички останали. Бях изтикала всичко това на заден план в ума си много дълго време, но през последните месеци отново започнах да се питам защо са толкова много? Не само ти и аз, Фин. Винаги сме били свързани с Бойл и Конър, и Мийра.
— Нашият кръг — съгласи се той, — макар непълен, докато не дойде Айона.
— Идването й е предопределено, както и останалото. А нима ти нямаше къща за даване под наем точно когато майката на Мийра се нуждаеше от дом, както и сега бабата на Айона? Ти и Бойл сте свързани с конюшнята, ти и Конър — с школата за соколи. Земята, която беше твоя собственост, сега ще стане основа за дома, в който Бойл и Айона ще преживеят дните си. Ти прекара повече време далеч оттук през изминалите години, но въпреки това си много тясно свързан с нас. Някой може да каже, че просто така е устроен светът, но аз не го вярвам. Вече не.
— В какво вярваш?
— Не съм сигурна. — Отново побутна яйцата в чинията си и се загледа през прозореца. — Знам, че има връзки между днешните трима и първите трима. И всеки от нас е по-тясно свързан с един от тях. А нима Иймън не се припозна в Мийра, смятайки, че вижда своя позната циганка, която се казвала Аня, както ти кръсти бялата кобила, която доведе, за да събереш с Аластар? Мисля, че Бойл също има някаква връзка там, частично, и ако е нужно, бихме открили неговата връзка с Тийгън от първите трима.
— Няма нищо чудно. — Той потри рамото си. — За мен е Кеван.
— Мисля, че има и още, някъде далеч назад. Ти си от неговия род, от неговата кръв, но не си свързан с него, както аз с Брана на Сърха или Конър с Иймън, или някой от другите. Ако беше така, нямаше да доведеш Аластар за Айона и Аня за Аластар.
— Не съм довел Аня за Аластар, не точно, или поне не само затова. Доведох я за теб.
Чашата, която бе вдигнала, замръзна насред въздуха.
— Аз... не те разбирам.
— Когато я видях, си представих теб. Някога обичаше да яздиш, да полетиш, яхнала кон. Видях те върху нея, полетяла в нощта, на фона на пълната луна. А ти, ти грееше като свещ с...
— Какво?
— Каквато си изобразена на прозореца на горния етаж, каквато си те представях преди години, когато поръчах да го направят. С жезъл в едната ръка, огнено кълбо в другата. Видението се появи само за миг, но беше ясно като бял ден. Затова я доведох тук — за теб, когато си готова за нея.
Тя не каза нищо, за миг остана без думи. После стана, отиде до вратата и пусна вътре кученцето, което бе усетила, че чака там.
Бъгс замаха с опашка в краката й, после се втурна към Фин.
— Не му подавай храна от масата — разсеяно каза тя, докато сядаше обратно. — Лоши обноски и за двамата.
Фин, който щеше да направи тъкмо това, погледна към кученцето, което сякаш го умоляваше.
— Знаеш къде е храната, братле. Да не ядосваме дамата.
Доволен и на това, Бъгс изтича към пералното помещение и купичките си.
— Ще яздя нея, когато се изправим срещу Кеван този път, и ще бъда по-силна с нея. Ти ни донесе оръжия, защото и Аластар, и Аня са точно такива. Проля кръвта си заедно с нас, правиш заклинания и кроиш края му заедно с нас. Ако връзката ти е основно с него, най-силна с него, как би могъл да правиш всичко това?