— От омраза към него и всичко, което представлява.
Брана поклати глава. Омразата не раждаше смелост или доблест. А стореното от Фин изискваше и двете.
— Беше грешка от моя страна да се опитвам да те изолирам от това в началото, постъпих егоистично. Исках да повярвам, че това е основната връзка — между теб и Кеван, но не е така. Не и по начина, който той иска, не и колкото му е нужно. Ти си свързан с нас. Не разбирам какви са причините, но това е самата истина.
— Обичам те.
О, как се стопляше сърцето й от думите му и едновременно с това я болеше. Тя само докосна ръката му.
— Любовта е силна, но не обяснява с логични доводи защо чувствата ти към мен те свързват толкова тясно с останалите.
Сега Брана се приведе напред, забравила за закуската си.
— От времето на първите трима чак до наши дни не съм намерила други, които да са толкова тясно свързани един с друг. Няма други, които да са се връщали до първите насън или да са призовали тях в своето време. Мнозина са се опитвали напразно, но никой не е бил толкова близо до унищожаването му. В книгите няма записани истории как тримата поемат в битка на гърба на Аластар, заедно с Кател и Ройбиър. И никъде не се говори за четвърти, за такъв, който носи клеймото, да се е присъединил към тях. Това е съдбата ни, Фин, но ти си различното в нея. Сега го вярвам. Ти ни даваш най-добрия шанс да го довършим, точно ти, който носиш клеймото му и си наследил неговата кръв. И въпреки това не мога да разбера причината.
— Трябва да се направи избор, както знаеш добре, със силата и с кръвта.
— Усещам, че има и нещо повече, но и това може да е достатъчно.
— Няма да е достатъчно, за да унищожи Кеван. Искам да кажа, че няма да можем да направим повече от онова, което Сърха е постигнала, без да унищожим злото, което е приел в себе си.
Тя кимна, понеже бе стигнала до същия извод.
— Демонът, с който е сключил сделка.
— Демонът, който го използва, за да добие свобода. Кръв от баща му, от майка му, пролята от него и изпита, използвана по желание и подстрекаване от демона, за да сътвори камъка.
— И източник на сила.
— Не просто източник на сила според мен. Това е портал, Брана, врата към Кеван.
— Портал. — Тя се облегна назад. — Интересна мисъл. През камъка, сътворен с най-черната магия на кръвта, в тялото на магьосника, който е сключил сделката. Седалище на силата и начин да влезе в този свят. Ако един портал е отворен...
— Той може да бъде затворен — довърши Фин.
— Да, наистина интересна мисъл. Значи, всичко се свежда до стъпки и етапи. Да отслабим и впримчим Кеван, за да не може да се измъкне и отново да се изцели. И докато той, приемникът, е слаб и в клопка, да затворим портала, заключвайки отвъд демона, който е източникът на силата. Да го унищожим и тогава да сложим край на Кеван за вечни времена.
Тя отново взе вилицата си и макар яйцата да бяха изстинали, ги изяде.
— Ами, значи, остава само да измислим как може да бъде направено, кога да го направим и да приключваме.
— Имам няколко идеи, а сигурно ще ми хрумнат и още, когато прочета това. Прекарах известно време в компанията на един монах от „Шаолин“ преди няколко години.
— Монах... Работил си заедно с монах от „Шаолин“? В Китай?
— Исках да видя стената — сви рамене Фин. — Той имаше интересни виждания за демоните като някакъв вид енергия. Освен това съм се срещал тук и там с шамани, вещици, мъдреци, аборигенски старейшина. Водя си дневници, които сега ще прочета внимателно.
— Изглежда, доста си се образовал по време на пътуванията си.
— По света има много места със силна енергия, пропити с древна сила. Те притеглят хора като нас. Имаме само днешния ден — каза той и се пресегна да улови ръцете й. — Но ако някога има и утре, бих ти ги показал.
Тъй като не можеше да му отвърне, тя само стисна ръцете му на свой ред и стана да разчисти масата.
— Днешният ден се нуждае от нас. Изобщо не съм мислила как се унищожават демони, а често казано, не съм и вярвала, че съществуват в нашия свят. Което, както сега осъзнавам, е също толкова недалновидно, колкото и разбиранията на онези, които не вярват в магията.
— Аз ще се погрижа за разтребването на кухнята. Такова е правилото в твоята къща и е напълно справедливо.
— Добре тогава. Трябва да се прибирам и също да почета повече за демоните.
— Първият ден от новата година е — каза той и тръгна към нея. — Нещо като празник.
— Не и за такива като нас, предвид онова, което ни чака. Освен това имам работа, с която си изкарвам хляба. Ти може да имаш служители и съдружници, които се грижат за голяма част от бизнеса ти, но мисля, че и ти трябва да работиш за прехраната си.