— Днес нямаме уроци по езда, а разходките с коне и соколи са не повече от дузина общо. Има поне още няколко часа, преди да се срещна с Бойл и Конър.
Тя вдигна лице към неговото.
— Късметлия си с толкова свободно време.
— Така е днес. Мисля, че и ти можеш да отделиш още поне час.
— Ами твоето мислене не е... — Прекъсна изречението си и присви очи, когато ризата, която носеше, се изпари без следа и тя остана гола. — Това беше грубо и негостоприемно.
— Ще ти покажа голямо гостоприемство, любима.
Прегърна я здраво и мигом пренесе и двамата обратно в леглото.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Брана си тръгна едва по обяд и завари Кател отвън да се боричка с Бъгс. Реши да не обръща внимание на факта, че служителите, които са дошли на работа в конюшнята сутринта, са видели колата й паркирана отпред.
Скоро щяха да плъзнат приказки, но нямаше какво да се направи. Тя потърка гръбчето на Бъгс, каза му, че е добре дошъл заедно с Фин в дома й, където може да си поиграе на воля с Кател.
После подсвирна на своето куче да се качи в колата и тръгна към дома. Качи се веднага горе, за да свали официалната рокля и да се преоблече в топъл клин, мек пуловер и пухкави боти. След като вдигна косата си на небрежен кок, сметна, че е готова за работа.
В ателието сложи чайника на котлона, запали огъня. Усети полъх във въздуха и се извъртя рязко.
Дъщерята на Сърха стоеше пред нея с колчан със стрели на гърба и нейното куче Кател до краката й.
— Нещо се промени — каза тя. — Изви се буря и вилня през цялата нощ. Гръмотевици ехтяха, а светкавици раздираха снежната пелена. Кеван беснееше с бурята, докато самите камъни на замъка не започнаха да се тресат.
— Ранена ли си? Ами някой от другите?
— Той не може да премине преградите, които сме издигнали, и никога няма да успее. Но липсва още едно момиче от замъка, далечна роднина, и се безпокоя, че я е сполетяла ужасна съдба. Нещо се е променило.
Да, помисли си Брана, нещо се бе променило. Но първо имаше други въпроси.
— Какво знаеш за демоните?
Дъщерята на Сърха сведе очи към кучето на Брана, което отиде при нейния Кател и двете започнаха да се душат едно друго.
— Те ходят, хранят се, жадуват кръвта на смъртните. Могат да приемат различни форми, но само една е истинската им.
— И търсят, нали така — добави Брана, — онези, които са склонни да ги нахранят, да утолят жаждата им? Червеният камък — видяхме как бе създаден и как демонът, с който Кеван сключи сделката, премина през него в тялото му. Те са едно. Сърха не е могла да унищожи Кеван, защото демонът е оживял и го е изцелил. Мисля, че взаимно са се излекували.
— Как видяхте?
— Пренесохме се в заклинанието на съня, аз и Финбар Бърк.
— Онзи, който носи кръвта на Кеван. Отишла си с него, пренесла си се във времето на Кеван, в леговището му. Как е възможно подобно доверие?
— А как иначе? Това е доверие — каза тя и махна към кучетата, които се боричкаха на пода. — Познавам сърцето на Фин и без него нямаше да знаем всичко, което знаем сега.
— Била си с него.
— Да. — И макар да усещаше загрижеността и дори укора на родственицата си, тя не съжаляваше. — Бурята е дошла и при вас. Чух я, когато се слях с Фин, и си казах, че съдбата вдига шум заради избора, който сме направили. Но ти казваш, че Кеван е развихрил бурята, и си усетила, че неговата сила или ярост са разтърсили камъните на замъка. Може би сливането ни го е разгневило — това ми звучи логично. А щом той е ядосан, аз съм доволна.
— Знам какво е да обичаш. Бъди внимателна, Брана, тази любов те обвързва с онзи, който носи клеймото.
— Внимателна съм, откакто белегът се появи върху него. Няма да пренебрегна дълга си. Заклевам се. Вярвам, че Фин може да е истинската промяна, оръжието, което винаги ни е било нужно. Рамо до рамо с него, както никои други трима досега, ще сложим край. Затова ми кажи какво знаеш за демоните?
Брана поклати глава.
— Малко, но ще науча повече. Трябва да го назовеш по име. Това съм чувала. Трябва да използваш името му в заклинанието.
— Значи, ще разберем името му. Колко време е минало за теб от последния път, в който говорихме?
— Днес е La nag Cearpairi.
Денят на хляба с масло, преведе си Брана. Нова година.
— Както и тук. Значи, сме в един и същи ден, което е друга промяна. Това ще бъде нашата година, годината на тримата. Годината на Тъмната вещица.
— Ще се моля за това. Трябва да вървя, бебето се събужда.