— Почакай. — Брана затвори очи и си представи кутията на тавана. В ръката й се появи малко плюшено кученце. — За бебето. Подарък от родствениците му.
— Малко куче. — Докато го галеше, дъщерята на Сърха се усмихна. — Толкова е меко, умело изработено.
— Беше мое и много го обичах. Благословени да сте ти и всички твои близки в този ден.
— Както ти и близките ти. Ще се видим пак. Ще бъдем с вас, когато е потребно, в това вярвам и го знам. — Сложи ръка върху главата на кучето си и заедно избледняха и изчезнаха.
Брана също погали главата на своето куче.
— Някога мечтаех да дам малкото кученце на своето бебе. Но след като това няма да се случи, ми се стори подходящ подарък за детенцето на предшественичката ми. — Кател притисна едрото си тяло към нея, за да я утеши. — Е, добре, имаме работа за вършене, нали така? Но първо мисля, че си заслужи бисквитка, задето прояви такова гостоприемство към Кател на Брана.
Тя взе една от кутията и се усмихна на хрътката, която седна възпитано на задни крака.
— Каква късметлийка съм с толкова много любов в живота си.
Наведе се, целуна кучето по главата, после му подаде бисквитката.
Доволна от спокойствието и тишината у дома, тя си направи чай и седна с книгите си със заклинания, за да потърси каквото и да е за демоните.
Имаше на разположение целия следобед само за себе си, което бе чудесно, затова между работата и четенето се хвана да опече курабийки за свое удоволствие. Сложи да се вари пиле с идеята, че може да стане вкусна супа с едро нарязани зеленчуци и дебело фиде. Ако нямаше пълна къща за вечеря, можеше да замрази по-голямата част за друг път.
С настъпването на вечерта тя премести книгите си в кухнята, за да продължи да работи, докато наглеждаше супата. Тъкмо си бе сипала чаша вино, когато дойде Айона.
— Господи, една чаша би ми дошла добре и на мен. Закарах Нан, поплаках си — мъчно ми е, че си заминава, радвам се, че ще дойде пак. И си казах, че ми стига толкова за днес. — Тя си наля от виното. — Но Бойл ми прати съобщение, че са дошли дванайсет души, които посрещнали Нова година в замъка Ашфорд, решили, че махмурлукът им е отминал, и искали разходки с коне. Така че пак се върнах на работа.
Тя отпи първата си глътка.
— И бъбря за каквото ми хрумне — мога да продължа и още, ако е нужно — само за да не те питам за теб и Фин, в случай че не искаш да те питат.
— Може би си се досетила, че правихме секс.
— Мисля, че всички се досетихме, че има силна вероятност това да се случи. Щастлива ли си, Брана?
Брана отиде да разбърка супата.
— Мога да кажа без капчица колебание, че изпитвах дългогодишна нужда, която бе напълно задоволена, и не съжалявам за това. Щастлива съм — каза тя, когато Айона продължи да чака. — Днес съм щастлива и това е достатъчно.
— Значи, и аз съм щастлива. — Тя пристъпи към братовчедка си и я прегърна силно. — С какво мога да ти помогна?
— Вечерята е под контрол. Можеш да седнеш и да прочетеш бележките ми, да ми кажеш какво мислиш.
— Добре. Двамата с Бойл щяхме да хапнем навън, а после да останем в неговия апартамент. Конър и Мийра — също. Предположихме, че имаш планове с Фин, и искахме да ти осигурим малко лично пространство. Но вече си сложила тази огромна тенджера със супа на огъня, така че...
— Не променяйте плановете си заради мен. Вече съм планирала да замразя по-голямата част. Дойде ми настроение за готвене, а и така мисля по-добре. — Не спомена, че нямаха общи планове с Фин и че тя би се радвала да остане сама за една нощ.
— Нали планираш да продължиш да се виждаш с него — да бъдеш с него, имам предвид.
— Ден за ден, Айона. Не мога да мисля за по-далечно бъдеще.
— Добре, но искам да ти кажа само, че Фин се отби в конюшнята да говори нещо с Бойл и изглеждаше... щастлив. Спокоен.
— Сексът носи известно успокояване впоследствие. Двамата с Фин сме се разбрали. И двамата сме доволни.
— Щом е така, и аз съм доволна.
Айона седна и започна да чете.
Брана опита супата, помисли малко, после добави още розмарин.
Седнала до масата, Айона възкликна:
— Портал! Има логика. Това е камък на злото, сътворен чрез жертвоприношение — отцеубийство, майцеубийство — какъв по-добър начин за един демон да се въплъти в Кеван? Това обяснява всичко. Сърха го е превърнала в пепел. Ние почти го бяхме довършили, направо береше душа, но не сме се разправяли с демона. Как да го направим?
— Продължи с четенето — предложи Брана. Замисли се дали да не хапне супа, докато е по пижама. Може би дори щеше да качи таблата в стаята си, където можеше да почете книга междувременно, която да няма нищо общо със заклинания, зли сили или демони.