В добавка към всичко трябваше да помага в планирането на две сватби.
Посвети сутринта на стоката за магазина. Доволна от новите аромати, тя напълни кутийките и бурканчетата, които бе поръчала за продуктите от серията „Син лед“, сложи им етикети, подготви ги за пренасянето до селото заедно с цяла кутия свещи, за да попълни запасите, които Айона бе унищожила почти напълно за партито на Фин.
Провери в списъка си и направи още от мехлема, който Бойл използваше в конюшнята. Можеше да се отбие да му го занесе, ако денят потръгнеше добре, и като се замисли, добави още един буркан и за голямата конюшня.
Трябваше да иде и до пазара, каза си тя. Въпреки че беше ред на Айона, Брана реши, че би й било приятно да иде до селото, да се разходи с колата. Вечерята в компанията на всички от кръга й след онази нощ на почивка не бе довела до друго, освен до унищожаването на супата, затова пазаруването бе необходимост.
Погледна часовника и пресметна, че ще се върне след най-много два часа. Тогава щеше да опита да направи отровата за демони. Загърна се в палтото си, яркоцветен шал в синьо и червено, сложи си кашмирените ръкавици без пръсти, които си бе купила сама като коледен подарък, и натовари колата.
Понеже Кател не се виждаше наоколо, тя потърси кучето в мислите си, откри го в компанията на Бъгс и конете. Позволи му да остане там, ако така му харесва, и тръгна сама за Конг.
Прекара половината от времето, което си бе определила за престой в селото, в сладки приказки с Айлийн в магазина. След това се застоя на пазара, докато купуваше продукти и разменяше клюки с Мини O’Xapa, която знаеше всичко, случило се с всекиго. Включително и факта, че в новогодишната нощ Младия Тим Макгий, за разлика от баща му — Големия Тим, и дядо му — Стария Тим, се напил като пират. И в това състояние направил серенада на Лана Кери — същата, която бе развалила тригодишния им годеж заради липса на развитие в отношенията им — и пеел под прозорците на апартамента й песни за тъга и отчаяние, за съжаление, страшно фалшиво.
Всички знаеха, че Младия Тим не може да изпее и една нота, без да разлае в протест кучетата из селото. Започнал серенадата си към три и половина сутринта и не спрял, докато французойката в апартамента под този на Лана — Вайлет Босе, която сега работеше в кафенето, не отворила прозореца си и не го замерила със стар ботуш. Като за французойка, вметна Мини, прицелът й бил отличен и ботушът ударил Младия Тим по главата, при което той паднал на задника си и продължил серенадата.
Тогава Лана излязла и го замъкнала навътре. Когато двамата излезли за вечеря на следващия ден, пръстенът отново бил на ръката на Лана, а сватбата била определена за първи май.
Чудесна история, мислеше си Брана, докато шофираше към дома си, особено предвид факта, че познаваше всички участници, с изключение на французойката с точния мерник.
И напълно си заслужаваше допълнителното време, което бе останала в селото.
Пое по заобиколния път само заради удоволствието от разходката и вече бе наближила конюшните, когато забеляза стареца отстрани на пътя, застанал на колене и опрян на бастуна си.
Тя рязко спря колата и слезе.
— Господине, ранен ли сте? — Тръгна към него, започна да търси рана или болест в него със съзнанието си. Тогава спря, наведе леко глава настрани. — Паднахте ли?
— Сърцето ми май. Едва си поемам въздух. Ще ми помогнеш ли, млада девойко?
— Разбира се, ще ви помогна. — Тя се пресегна да стисне ръката му и го блъсна със силата си.
Старецът политна назад и се катурна.
— Мислиш, че ще ме заблудиш с този номер? — Тя отметна коса, докато старецът вдигаше глава, за да я погледне. — Че не мога да прозра под заклинанието и да видя истината?
— Ти спря, стоиш извън защитните си заклинания. — Докато се надигаше от земята, старецът се превърна в Кеван, усмихнат широко и с пулсиращ червен камък на шията.
— Мислиш, че съм без защита. Ела тогава. — Тя го подкани с пренебрежително помръдване на пръсти. — Да си премерим силите.
Мъглата се появи, хапеше глезените й, сякаш хиляди иглички се забиваха в кожата й. Небето притъмня, внезапно се спусна сумрак. Кеван падна на земята и се превърна във вълка, а вълкът приклекна и скочи.
Брана махна с ръце, изпъна ги с дланите навън и направи блокада, в която вълкът се блъсна във въздуха и падна по гръб.
„Лош избор“, помисли си тя, докато го гледаше как я дебне. В този му вид тя можеше да разчете мислите на Кеван като отворена книга.
Проникна в съзнанието му, потърси някакво име, но усети само ярост и глад.