И когато вълкът се приготви за атака отдясно, тя бе готова за нападението на мъжа от лявата й страна. Срещна огъня му с огън, силата му — със своята.
Изненада се, че земята под краката й не се продъни от силата, която изригна от нея, и онази, която бе запратена към нея. Но въздухът изтрещя и засъска наоколо. Тя удържаше атаката, напрегнала мускулите на тялото си, мобилизирала цяла си сила до краен предел. И в това време студената мъгла се надигна по-високо.
Макар да бе напълно съсредоточена и очите й да не се откъсваха от неговите, докато магическите им сили бяха изправени една срещу друга, тя усети пръстите му — пръстите на демона — да се плъзгат нагоре по крака й.
Обидата имаше собствена сила. Тя замахна с всичко, което имаше, и го удари, сякаш му нанесе кроше по лицето. Макар от устата му да потече кръв, той се засмя. Тя разбра, че не го е преценила добре, че е оставила гневът й да замъгли разума, когато той се хвърли напред и стисна с ръце гърдите й.
Само за миг, но и това бе прекалено. Сега сля в едно гнева си, разума и уменията си и призова дъжда — топъл пречистващ порой, който разми мъглата и изгори кожата му.
Тя се приготви за следващата атака, видя я в очите му. После чу, както и той, грохота на конски копита, пронизителния и дързък вик на сокола, злокобния вой на кучето.
— Мека, сочна и плодовита. В теб ще посадя семето си и моя син.
— Ще изгоря члена ти до основата и димящ, ще го хвърля за храна на гарваните само да се опиташ. О, остани още малко, Кеван. — Тя разпери ръце, спря дъжда, стисна здраво ослепително бляскав жезъл в едната ръка и огнено кълбо в другата. — Моят кръг идва да те поздрави.
— Друг път, Сърха, искам само теб.
Докато Фин скачаше от гърба на препускащия Бару, размахал огнен меч, Кеван се превърна във вихър от мъгла.
Фин и Кател стигнаха до нея тичешком и Фин стисна раменете й.
— Ранена ли си?
— Не. — Но още докато го изричаше, усети как гърдите й туптят, някакво тъмно пулсиране дълбоко вътре като от развален зъб. — Нищо страшно.
Тя сложи ръка върху сърцето на Фин, с другата погали главата на Кател.
— Спокойно — каза тя, когато и останалите се появиха на коне или с колите си.
Соколите — Ройбиър и Мерлин, кацнаха заедно на покрива на пикапа на Бойл. Преди да успее да отвърне на някой от многобройните въпроси, тя забеляза Бъгс да тича с всичка сила по пътя.
— Смело сърце — похвали го тя и се наведе да го гушне, когато стигна до нея. — Тук е прекалено открито — каза тя на останалите. — И съм напълно добре.
— Конър, ще се погрижиш ли за колата на Брана? Тя идва с мен. Моята къща е най-близо.
— Мога да шофирам съвсем спокойно — подхвана Брана, но той просто я грабна и метна на седлото, а после скочи зад нея. — Позволяваш си прекалено много — сковано каза тя.
— А ти си много бледа.
Тя гушна Бъгс по-здраво, когато Бару се втурна в галоп.
Бледността й се дължеше на напрегнатата битка, разсъждаваше Брана, макар и краткотрайна. Щеше да си върне цвета на лицето, а с него — и душевното равновесие.
Нямаше смисъл да спори, понеже всички се тревожеха за нея, както и тя би се притеснявала за всеки от тях, ако ролите бяха разменени.
Когато стигнаха конюшнята, Фин скочи на земята, вдигна я на ръце и викна на стоящия с отворена уста Шон:
— Погрижи се за конете.
Тъй като сметна, че би било по-унизително да се бори с него, Брана му позволи да я занесе на ръце в голямата къща.
— Направи излишна сцена и сега из цялото графство ще плъзнат приказки.
— Достатъчна причина е, че Кеван те нападна на пътя посред бял ден. Ще пийнеш ли малко уиски?
— Не, но бих пийнала чай, ако нямаш нищо против.
Той понечи да каже нещо, после само се завъртя на пети и я остави на дивана във всекидневната, преди да хукне към кухнята.
Останала за миг сама, Брана смъкна надолу деколтето на пуловера си и погледна тялото си. Ясно се виждаше отпечатък от пръстите на Кеван върху кожата й над сутиена. Тя стана, решена да се справи с проблема насаме.
Но останалите от кръга й, заедно с кучето, нахлуха в къщата.
— Не казвайте нищо. Първо трябва да мина през банята за минутка. — Тя погледна към Мийра, после и към Айона, с молба в очите.
Двете я последваха в малкото мокро помещение под стълбите.
— Какво има? — попита Айона. — Какво не искаш да видят?
— Предпочитам брат ми и годеникът ти да не зяпат гърдите ми. — С тези думи тя свали пуловера през главата. А след като Мийра си пое рязко въз дух, махна и сутиена.
— О, Брана — измърмори Айона и вдигна ръце. — Позволи ми.
— Би ли сложила ръцете си върху моите? — Брана покри гърдите си с длани. — Бих могла и сама, но ще стане по-бързо и лесно с твоята помощ.