Брана потърси силата вътре в себе си, извади навън лечебната топлина, въздъхна, когато Айона сля силите си с нея, и после отново, когато Мийра просто я прегърна през кръста.
— Не е дълбоко. Докосна ме само за част от секундата.
— Боли много.
Брана кимна на Айона.
— Боли или болеше. Вече е по-добре, а и само аз съм си виновна, задето му дадох тази нищожна възможност.
— Мисля, че ще ти мине по-бързо, ще боли по-малко, ако гледаш в мен. Ако ти подсилиш онова, което аз мога да направя със своята сила. Само този път, става ли? Погледни ме, Брана. Погледни вътре в мен. Болката излиза навън, пусни я. Синината изчезва. Почувствай топлината.
Тя се остави на силата, отвори съзнанието си, сля онова, което имаше, със силата на Айона.
— Чисто е. Не е оставил следа върху тялото ти или вътре. Ти си... — Айона спря за миг, докато още търсеше скрити рани. И очите й се разшириха.
— О, Брана.
— Хм, ами предполагам, че това следва. — Тя разкопча панталона си, смъкна го и разкри драскотините и синините по вътрешната страна на бедрата си.
— Проклет негодник — изруга Мийра и стисна здраво ръката на приятелката си.
— Направи го мъглата, хитра и подмолна атака. Усетих го по-скоро като докосване, а не като стискане, затова не е толкова тъмно или болезнено. Погрижи се, Айона, моля те.
Тя отново се отвори напълно и усети как се понася в топлината, която Айона й даваше, докато дори и споменът за болката избледня.
— Искаше да ме изплаши, да ме нападне по начин, от който жените се страхуват най-много. Но не ме уплаши. — Брана спокойно закопча отново панталона си, сложи си сутиена, после облече пуловера. — Вбеси ме, което му даде възможност за секунда да пробие преградите ми. Няма да се повтори.
Обърна се към огледалото над мивката и се взря напрегнато в отражението си. След това направи леко заклинание за хубост.
— Така, това ще свърши работа. Благодаря ви и на двете. Да видим дали Фин е приготвил приличен чай и ще ви разкажа на всички какво стана.
Тя излезе в коридора. Фин спря да крачи напред-назад до входната врата, отиде право при нея и я сграбчи в прегръдките си.
— Добре съм, кълна ти се. Аз... никакво ровичкане в главата ми, Конър, иначе ще се ядосам.
— Имам право да се уверя, че сестра ми не е ранена.
— Казах ти, че съм добре.
— Той беше оставил отпечатък от ръцете си, черен като катран, върху гърдите й.
При думите на Мийра Брана се извъртя мигом, изумена от предателството.
— Няма да крием нищо един от друг. — Мийра изпъна гръб. — Не е честно, нито правилно, а и не е много умно. И ти щеше да го кажеш, ако беше се случило с мен или с Айона.
Конър понечи да вдигне пуловера й, но Брана го удари през ръцете.
— Дръж се прилично! Двете с Айона се погрижихме за всичко. Питай я, ако не ми вярваш.
— По нея вече няма следа от него — потвърди Айона. — Но беше оставил отпечатъка си върху нея — по бедрата и върху гърдите.
— Сложил е ръка върху теб. — Фин говореше с тих глас, който ехтеше като гръм.
Брана затвори очи за миг. Не беше го усетила да се приближава зад гърба й.
— Оставих се да ме разгневи, така че грешката си е моя.
— Каза, че не си ранена.
— Не го знаех, докато не дойдохме тук и не погледнах. Не беше нищо толкова сериозно както при Конър, Бойл или теб. Остави синини по кожата ми и заради мястото, на което ги остави, ги почувствах като оскверняване, каквото бе и намерението му.
Фин се извърна, отиде до огъня, загледа се в него.
Бойл се приближи до нея, прегърна я през кръста.
— Хайде, скъпа, ела. Седни и си изпий чая. Добре ще ти се отрази и малко уиски в него.
— Чувствата ми не са накърнени. Не съм толкова крехка натура. Но благодаря. Благодаря на всички ви, че дойдохте толкова бързо.
— Не достатъчно бързо.
Тя стисна ръката на Конър, когато той седна до нея.
— Това сигурно също е моя грешка, признавам си го, след като Мийра — съвсем правилно — ме засрами преди малко и ме принуди да кажа истината. Исках да съм сама с него само за миг-два и се забавих, преди да ви повикам. И преди всички да ми скочите на главата, беше наистина само миг-два, с много основателна причина при това.
— Основателна причина ли? — обърна се с лице към нея Фин. — Да не повикаш кръга си?
— Само за миг — повтори тя. — Защитена съм добре.
Ярост, чиста и жестока ярост пламна в очите му.
— Не чак толкова добре, щом е успял да сложи ръце върху теб и да остави отпечатъка си.
— Грешката е моя. Надявах се да се превърне във вълка и го направи. Кучето е моят водач, а вълкът е от същото семейство. Надявах се, че ще мога да разбера името на демона, след като вече знаем какво търсим. Но нямах достатъчно време и единственото, което намерих вътре в него, беше черен мрак и жажда. Трябва ми повече време. Вярвам, кълна ви се, че бих могла да изкопча името му, ако имам повече време на разположение.