Тя взе чая си, пийна и откри, че е толкова силен, че сама би се справила с неколцина магьосници. Точно такъв й харесваше.
— Появи се като старец, болнав на вид, приклекнал край пътя. Беше намислил да ме подмами и за миг успя, но само толкова, защото все пак съм лечител и мой дълг и призвание е да помагам на нуждаещите се.
— Което му е добре известно — отбеляза Конър.
— Разбира се. Но той продължава да си мисли, че жените, независимо от силата им, са по-маловажни, по-слаби и глупави. Затова използвах неговата хитрост срещу него и за миг се престорих, че вярвам, че е просто един болнав старец, преди да го просна по очи на земята. Вярно, трябваше да ви повикам в същия миг и ви давам думата си, че няма да се поколебая да го сторя мигновено следващия път. Той направи точно това, на която се надявах, и се превърна във вълка.
Тя им описа всичко подробно, без да пропуска нищо, после остави чая си настрани. Конър я стисна здраво в прегръдките си.
— Ще хвърлиш члена му за храна на гарваните, така ли?
— Това ми хрумна в онзи момент.
— А камъкът?
— Грееше ярко в началото. И отново проблесна, когато ме докосна. Но когато дъждът ми го опари, светлината му помръкна.
Тя си пое дълбоко въздух.
— И в очите му се появи някаква лудост. Нарече ме Сърха. Гледаше мен, а виждаше нея, както каза Фин, че е било, когато ме видя в пещерата. Той все още иска Сърха.
— Векове наред. — С присвити очи, Бойл кимна. — Да бъде това, което е, да желае това и никога да не го получи. Определено може да го доведе до лудост, а Сърха е в центъра на всичко.
— А сега си ти — довърши Фин. — Приличаш на нея. Достатъчно добре чета мислите му, за да знам, че той вижда нея в теб.
— Тя е част от мен, но в неговата лудост имаше объркване. А объркването е слабост. Всяка слабост е предимство за нас.
— Видях го само за миг, но няколко пъти, докато водех туристи на разходка тази сутрин — обади се Мийра.
— И аз го видях по време на една от моите разходки. Нямах възможност да споделя с никого от вас досега. — Айона издиша шумно. — Явно отново се чувства силен и става по-дързък.
— По-лесно е да го довършим, когато не се крие — изтъкна Бойл. — Трябва да се връщам в конюшнята. Мога да се справя без Мийра или Айона, ако имаш нужда от тях, Брана.
— Сега съм добре, а и... О, по дяволите! — Тя скочи на крака. — Ходих до пазара и всичко, което купих, още е в колата.
— Аз ще се погрижа — предложи Конър.
— И да сложиш всичко там, където не мога да го намеря, нали? Купих чудесно парче телешко месо и щях да го пека.
— С малки картофки, моркови и лукчета, запечени заедно с него?
Мийра вдигна очи към тавана.
— Конър, само ти можеш да мислиш за стомаха си, докато сестра ти е разстроена.
— Понеже знае, че съм добре, а ако не бях, готвенето ще ме успокои напълно.
— Ще го донесем тук. — Фин заговори с тон, който не търпеше възражения. — Ако имаш желание да готвиш, ще го правиш тук. Ако ти е нужно нещо, което нямам в кухнята, ще го купим. Аз имам малко работа в конюшнята, както и доста в кабинета си, но някой винаги ще е наблизо.
Той излезе, за да донесе покупките й, предположи Брана.
— Прояви малко разбиране към него. — Айона говореше тихо, стана и отиде да потупа Брана по ръката. — Това не те прави слаба, той няма да си помисли нищо такова. Просто го остави на мира за малко.
— Можеше поне да попита какво искам.
Конър я целуна по слепоочието.
— Можеше и ти да го попиташ същото. Е, значи, тръгваме и ще се върнем за вечеря. Ако ти трябва нещо, само ми кажи.
Когато всички излязоха, Брана се облегна и се загледа мрачно в огъня.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Брана реши, предвид обстоятелствата, просто да повика каквото й е нужно, при себе си. Стори й се, че най-удобното място за проучването би било кътчето за закуска в кухнята, а и по този начин всичко щеше да е наблизо, когато сложеше месото да се пече във фурната.
Той стоеше далеч от нея и мълчеше — и двете неща, както тя отлично знаеше, бяха преднамерени. Нека да се ядосва, каза си тя. И тя имаше причина да се гневи, а пренебрежението от негова страна само подклаждаше огъня.
Отгоре на всичко Брана се дразнеше и задето не можеше да потисне удоволствието от това да готви истинска вечеря в неговата кухня. Пространството бе организирано толкова добре, всички повърхности блестяха, а и имаше хитроумни приспособления като например чешмата, близо до котлоните, където можеше да напълни голяма тенджера, за да не се налага да я мъкне чак от мивката до печката.