А готварският плот бе истинска мечта. С него би имала възможност да използва професионална фурна с шест котлона отгоре, след като постоянно се налагаше да готви за толкова много хора.
Не й се струваше редно мъж, който не може да готви изобщо, да има по-добра кухня от нейната — а тя считаше своята за много ефикасна и оборудвана със стил.
Затова изпадна в мрачно настроение, докато слагаше месото да се маринова и подреждаше импровизираното си работно място в кътчето за закуска.
Изпи още една чаша чай, хапна няколко бисквити, купени от магазина, естествено, докато нейното куче и Бъгс спяха под масата. Прекара времето си в търсене на формулата за втората отрова — точните съставки, думи, времето на изричане на заклинанието, после изпрати имейл на баща си, в случай че той знае нещо повече за демоните или пък познава някого, който може да им даде повече информация.
Докато Фин се върна, изпоцапан от работата в конюшнята, тя вече бе зарязала книгите си и седеше до кухненския плот, заета с белене на моркови.
Той си взе бира, без да каже нищо.
— Ти си този, който ме накара да стоя в тази кухня. — Не беше точно кавга, но определено се усещаше острота в тона й. — Така че, ако още си ми ядосан, иди някъде другаде.
Той стоеше пред нея с окъсаното си сако и още по-вехт пуловер, с джинси, скъсани на едното коляно, и ботуши, които са имали много по-добри дни. Косата му бе разрошена и ограждаше в рамка хладното изражение на лицето му.
Собственият й гняв само нарасна от факта, че той изглежда толкова секси.
— Не съм ти ядосан.
— По странен начин показваш веселото си настроение, след като на два пъти влиза и излиза от къщата, без да ми кажеш и думичка.
— Купувам два нови коня за езда и се занимавам с продажбата на един от младите соколи. Това ми е работата, бизнесът, който поддържа всичко наоколо, а дойдох в кабинета си, за да не обсъждам условията на сделките пред работниците си и момичето, което бе дошло за урок по езда следобед.
Той наклони бутилката бира към нея, после отпи.
— Ако нямаш нищо против.
— Нямам, естествено, както нямам против и да се запилееш някъде другаде с гнева си. Къщата е огромна, по дяволите.
— Харесвам големи неща. — Приближи се и застана от другата страна на работния плот в средата на кухнята. — Не съм ядосан на теб, така че престани да се държиш като проклета глупачка.
Тя усети как кръвта й кипва във вените.
— Проклета глупачка, значи?
— Така изглежда от моето място.
— Е, след като настояваш да останеш на мястото си, аз ще се махна. — Тя рязко остави белачката за моркови на плота, бутна назад стола си стигна на половината път до вратата, преди той да улови ръката й.
Тя го блъсна със силата си, което би го запратило чак в другия край на стаята, ако не беше подготвен за удара.
— Успокой се, Брана, както се опитвам да направя аз през последните няколко часа.
Очите й бяха потъмнели като пушек, а гласът й бе огнено жарък.
— Няма да търпя да ме наричат глупачка — проклета или не.
— Не казах, че си такава, а само те посъветвах да не се държиш като глупачка. — Неговият тон бе хладен като януарски дъжд. — И за трети път ти казвам, че не съм ядосан на теб. „Ярост“ е прекалено слаба дума, за да опише какво тая в себе си към него, към копелето, което сложи ръцете си върху теб.
— Той отрови Конър, едва не уби Мийра, както и Айона, изгори ръцете на Бойл и те просна безсилен на пода в кухнята ми. Но ти изпитваш нещо много по-силно от ярост, защото сега той познава формата на гърдите ми?
Той стисна раменете й и тя се убеди, че говори истината. Онова, което гореше в очите му, беше много повече от ярост.
— Бойни рани, справедливи или не, те са заслужени в битка. Днешният случай не беше такъв. Едва ми позволи отново да те докосна и той прави това? Не виждаш ли мотивите му, подбрания момент? Не виждаш ли, че прави това, за да мислиш за моята кръв и произхода ми следващия път, когато искам да те докосна?
— Това няма...
— И не проумяваш ли, не можеш ли да разбереш с пъргавия си мозък, че той влезе в контакт с теб? Физически контакт. И че можеше да те отвлече от тук и сега и да те замъкне, където си пожелае?
Тя понечи да каже нещо, после вдигна ръце, докато той не я пусна. Върна се и отново седна.
— Сега можеш да ме наречеш проклета глупачка, защото си го заслужих. Не помислих и за двете неща, но сега съвсем ясно ги виждам. Не помислих за първото, защото ти нямаш нищо общо с онова, което той стори, което се опита да ми причини. Изобщо не бих се сетила за него, когато ме докоснеш, Фин. В това грешиш напълно. Но той е искал ти да си го помислиш и изглежда, е успял.