Пресегна се за бирата му, после поклати глава.
— Не искам бира.
Без да каже нищо, той се обърна и махна тапата от бутилката „Пино Ноар“, която бе използвала за мариноване на месото. Когато й наля в чаша, тя бавно отпи глътка.
— Колкото до второто, аз имам дълбоки корени тук. Може да си въобразява, че има достатъчно сила, за да ме отвлече, когато и където си пожелае. Но ти се заклевам, че няма да успее. Взех всички предпазни мерки, когато се опита да подмами Мийра и осъзнахме напълно, че може да се мести в различни епохи. Можеш да ми вярваш.
— Добре.
Тя повдигна вежди.
— Само толкова?
— Не е ли достатъчно?
— Той искаше да ме изплаши и унизи, но се провали и в двете. Може би освен това е искал да повлияе на чувствата ми, за да не пожелая повече докосването ти, но и в това се провали напълно. Но явно е успял да те разгневи до краен предел. Това разбира отлично, яростта. Сега спиш с мен и не искаш друг да ме докосва.
— Не става дума за това, Брана. — По-спокоен, макар и в малка степен, той зарови пръсти в косата си. — Или поне не само. Въпросът е в това какво те е докоснало.
— Той познава единствено чувството на притежание. Никога няма да разбере угризенията ти, нито вината, защото, колкото и пъти да му доказваш, че отхвърляш неговата кръв, която тече във вените ти, той само това вижда в теб. Не може да види друго, освен кръвта ти. Ти трябва да го направиш. Както и всички ние. Аз го направих, иначе каквито и чувства да изпитвам към теб, не бих ти позволила да ме докоснеш.
— Именно кръвта му жадувам. Искам да я видя как капе от ръцете ми.
— Знам. — Разбираше го, призна си тя, защото сама го бе изпитвала неведнъж. — Но това е отмъщение, а отмъщението няма да го победи. Или поне не само, защото, каквито и да сме, освен всичко останало ние сме хора, а той напълно е заслужил това наше чувство за мъст.
— Не мога да го приема спокойно. Не знам как ти успяваш.
— Защото се вгледах в очите му днес, бях по-близо до него, отколкото си ти сега. Усетих ледените му длани. Но в сърцето ми нямаше страх. Преди го имаше; имаше и страх дори когато силата е най-могъща и ярка. Но не и днес. Ние сме по-силни, всеки един от нас е по-силен, отколкото е той дори и с онова, което се е вселило в него. А заедно? Заедно сме неговата гибел.
Той заобиколи плота, сложи отново ръце на раменете й. Този път нежно.
— Този път трябва да го спрем, Брана, на всяка цена.
— Вярвам, че ще успеем.
Каквото и да им струва, повтори си той наум, докато докосваше с устни челото й.
— Трябва да те опазя от злото.
— Мислиш ли, че имам нужда от защита, Фин?
— Не, не мисля, но това не означава, че няма да те пазя. Нуждая се да те закрилям.
Отново я целуна по челото.
На всяка цена.
Имаше работа за вършене, която не можеше да чака удобен за него момент. Счетоводните книги трябваше да се балансират, телефонни разговори да бъдат проведени, а и изглежда, винаги имаше някакви правни документи за четене и подписване.
Отдавна бе разбрал, че за да имаш успешен бизнес, не е достатъчно просто да си собственик, да имаш мечта. Беше благодарен на Бойл и Конър, че се занимават с ежедневните задачи — както и с документите и времето за планиране и вземане на решения на момента, свързани с тях. Но това не го освобождаваше от отговорност.
Дори и когато пътуваше, той следеше отблизо всичко, като поддържаше връзка по мобилния си телефон, скайп или имейл. А когато беше у дома, се чувстваше длъжен да изцапа и ръцете си. Доставяше му удоволствие да сресва и почиства гривата на конете и той ценеше този физически контакт, колкото и менталната връзка с тях. За разлика от използването на чесалото или куката за почистване на копитата, сресването на гривата, храненето или раздвижването на конете му даваше възможност да опознае всеки кон в много по-голяма степен.
Нямаше нищо против и да почиства на птиците в школата за соколи или да прекарва доста време там, внимателно подсушавайки всяко перо. Много голямо удоволствие му доставяше участието в тренировките на по-младите птици и бе открил, че особено се е привързал към една млада женска, която бяха нарекли Саси* — каквато и беше.
* Дръзка, нахакана (англ. език). — Б. пр.
Макар дните бавно да нарастваха, рядко му се случваше да има достатъчно време за всичко, което иска или трябва да направи. Но знаеше къде иска да бъде и това бе у дома.
Близо година вече, замисли се той, докато стоеше в двора на школата с Конър и подритваше една синя топка за забавление на Ромео, енергичния кокер шпаньол на техния офис мениджър. Най-дългият период, прекаран тук, откакто бе станал на двайсет.