Бизнесът и любопитството му, както и нуждата от отговори, отново щяха да го накарат да замине, но този път се надяваше, че няма да му се налага да отсъства месеци наред. За първи път, откакто клеймото се бе появило върху тялото му, той се чувстваше на мястото си у дома.
— Мисля, че зимата, с по-малкото търсене от страна на клиентите, е идеалният момент да експериментираме с комбинираните разходки с коне и соколи, които обсъждахме неотдавна.
— Ще предложим нещо по-специално за онези, които са дошли за приключения. — Конър изрита топката и кучето хукна след нея. — Поработих върху цената на услугата, в случай че решим да пробваме, а Бойл измърмори недоволно, както прави винаги. Значи, всичко е наред.
— И аз смятам така. Ще ми трябва различна гаранция и малко коригиране в условията на застраховката, така че ще се погрижа да сме изрядни.
— Радвам се, че не е моя грижа.
Беше ред на Фин да изрита топката.
— Другото е съставянето на график, което оставям на теб и Бойл. Разполагаме с Мийра и с теб като опитни ездачи и соколари, а и Айона се справя все по-добре със соколите.
— И няма по-добра от нея на коня. Това значи трима водачи, които биха могли да поемат комбинирана разходка. С теб ставаме четирима.
Фин погледна към Конър, който се усмихваше широко.
— Не съм бил водач, откакто... ами от първите няколко месеца, когато с Бойл започвахме бизнеса.
— Няма проблем да излезеш на разходка, когато решиш, с някого от другите водачи. Ще си нещо като чирак.
Конър се засили да ритне и на шега Фин блокира, пое топката, направи няколко сложни движения с краката, които си спомняше от детството, преди да я запрати надалеч.
— Май ти се ще да направим един мач, а? — подхвърли Конър.
— Ще го направим, когато имам време, а това значи, след като направя черновата на новата брошура, за да я прегледате двамата с Бойл. Междувременно е добре да помислиш за още един водач, който може да язди и да разбира от соколи, както и да се оправя с малка група, понеже си мисля, че ще е добре да предлагаме комбинираните разходки, поне в началото, за групи до шест души. Сещаш ли се за някого?
— Има мнозина с доста опит с птиците, но бих препоръчал нашия Браян. Той има най-голямо желание да научи нови неща, да опита различното.
— Тогава поговори с него и ако е съгласен, може да започне да се обучава и после ще видим как ще тръгнат нещата. Отначало ще направим пробни разходки с наши служители или приятели. Ако всичко мине по план, ще започнем да предлагаме новата услуга от март месец например. Ще си поставим за цел равноденствието.
— Достатъчно време да изчистим всички спънки.
— А сега ще изведа Саси на разходка. Ще ида до конюшнята, ще взема един кон и ще видим как се справя тя с кон и ездач. Мерлин ще дойде с нас, за да я държи под око. Искам да видя и как се разбират двамата. Мисля, че ще дадат отлично поколение.
Конър се ухили.
— Тъкмо се канех да ти го предложа. Според мен са отлична двойка. Подхождат си — неговото достойнство и нейната дързост. Смятам, че ще ни зарадват със страхотни пиленца.
— Ще оставим избора на тях.
Фин взе една торбичка с парченца месо, тъй като женската още си търсеше наградата за добре свършена работа, сложи си ръкавица и стегна каишките на Саси. Тя се напери леко, доволна, че са я избрали, наведе глава настрани и го изгледа с поглед, който Фин можеше да определи само като флиртуващ.
— Хубавица си ми ти, нали? — Излезе през вратата с нея и се запъти към конюшнята, след като повика Мерлин.
Соколът му направи голям кръг високо горе, после се спусна грациозно, което се стори на Фин доста показно. Застанала на ръката му, Саси разпери криле.
— Искаш да го последваш, нали? Тогава ще трябва да спазваш правилата и да летиш, накъдето те поведа аз. — Той разхлаби каишките, вдигна ръка и я видя как полита в небето.
Двете птици започнаха да кръжат заедно, направиха няколко закачливи премятания и той си каза, че явно двамата с Конър бяха познали. Соколите си подхождаха отлично.
Фин се наслаждаваше на разходката, на познатите дървета наоколо, извивките в пътеката, уханието във въздуха. Макар да се бе надявал на противното, не усети ни следа от Кеван и измина разстоянието от школата до конюшнята единствено в компанията на соколите.
Отбеляза каква красива картина представляваха конюшните със загражденията за тренировки, с пикапите и паркираните отпред коли, и величествената глава на Цезар, която надничаше през прозореца на отделението. Конят го поздрави с цвилене и Фин отиде право при него, за да го потърка по гърба и да си поговорят, преди да влезе.