Завари Бойл в офиса, навъсено вперил поглед в екрана на компютъра.
— Защо хората задават толкова глупави въпроси? — попита Бойл.
— Струват ти се глупави само защото вече знаеш отговорите. — Фин седна на ъгъла на бюрото, което май бе единственото разчистено място наоколо. — Идвам от школата, където си поприказвах с Конър — подхвана той и сподели с Бойл плановете за новата комбинирана услуга за клиенти.
— Айона е много запалена по идеята. Колкото до Браян, ами, млад е, но доколкото знам и съм чувал за него, работи упорито и е добър ездач. Съгласен съм да опитаме.
— Тогава ще измислим останалото. Освен ако не се нуждаеш от мен тук, мислех да изляза с Цезар. Ще направим разходка с кон и соколи, тъй като съм взел и Мерлин, и една млада женска. Ще набележа потенциален маршрут.
— Бъди нащрек. Рано сутринта двамата с Айона отидохме до новата къща да видим докъде е стигнал строежът. Тя видя вълка, сянката на вълка, да се промъква сред дърветата.
— А ти не?
— Не, гледах на другата страна и говорех с един от дърводелците. Тя каза, че се е приближил повече от друг път, макар че е сложила защитни заклинания около къщата.
— Ще погледна и аз.
— Ще съм ти благодарен.
Фин оседла Цезар, който беше нетърпелив да тръгнат, понеже вече бе разбрал, че ще може да потича, вместо обичайното бавно ходене. След като изведе коня, качи се на гърба му и леко се отдалечиха. Фин извади ръкавицата и сложи парченце месо отгоре й, преди да повика Саси.
Тя кацна грациозно, погълна парченцето пилешко, сякаш месеци наред е гладувала, после се настани удобно. Двамата с Цезар си размениха дълъг изучаващ поглед, после конят извърна глава, сякаш соколът изобщо не го интересуваше.
— Отлично решение — отсъди Фин и за да изпита и коня, и сокола, пое в галоп.
Соколът се сепна, разпери криле — красива гледка — и би полетял, ако Фин не го бе успокоил.
— Всичко е наред. Това е друг начин за летене. — Тя се понамести нервно, не беше напълно убедена, но остана на ръкавицата. Доволен, Фин намали темпото до лек галоп и пое към гората, преди да й даде сигнал да литне.
Тя полетя и кацна на един клон, където Мерлин вече я чакаше.
— Браво, отлично. Ти ще водиш, Мерлин, ние ще те следваме.
Неговият сокол полетя между дърветата, женската — след него. Запазвайки спокойния ход на коня, Фин пое нататък.
През следващия половин час той даваше уроци на Саси, караше я да се връща върху ръкавицата, после пак да полита.
Хладният и влажен въздух се превърна в ситен дъждец, но никой не му обръщаше внимание. Тук всички се чувстваха свободни и се забавляваха.
Фин мислено си набелязваше маршрута, който според него щеше да е подходящ за комбинираната разходка, защото щеше да покаже как соколите танцуват между дърветата и се връщат отново и отново към ръкавицата, без да смущават спокойния ход на коня.
Достатъчно близо до реката, за да се чува ромоленето й, достатъчно далеч навътре в гората, за да си представиш, че си излязъл на лов със сокола в друго време. Стори му се, че усеща мириса на сняг. Щеше да завали преди мръкване, каза си той, и да разкраси зелените ели и кафявите клони, да легне тихо и спокойно върху земята.
А напролет щяха да цъфнат трънките и дивите цветя, които Брана събираше за удоволствие и за отварите си.
Напролет, помисли си той — надяваше се — ще може да се разходи в гората заедно с нея на спокойствие.
И с мисълта за нея той смени посоката. Соколите и конят можеха да си починат край дома й, докато той поработи с нея известно време.
Когато излезе на открито, отново пусна юздите и Цезар пое в лек галоп, а после се засмя, когато видя Бъгс да тича към тях с изплезен език.
— Сега с кучето вече имам трима водачи. Ще минем край дома на Брана и ще се отбием за малко. Може да има по нещичко за всички вас. После ще надникнем и в новата къща на Бойл, преди да се приберем.
Явно съгласен с този план, Бъгс хукна редом с коня.
Фин отново забави, когато наближиха голямото паднало дърво и гъстите увивни растения, които скриваха от погледа руините, останали от колибата на Сърха.
Бъгс заръмжа тихо.
— Да, да, идва насам. И аз го усетих.
Фин нареди на Саси да остане в небето, повика Мерлин да кацне на ръкавицата.
Мъгла се просмука през преплетените клони и листа. Фин протегна свободната си ръка и вдигна във въздуха кучето, преди да го настани да седне пред него на седлото.
Усети притеглянето, почти жизнерадостната покана да мине отвъд, да се наслади на всичко, което можеше да има, на всички тъмни дарове, които му предлагаха.
— Ако това е най-доброто ти изпълнение... — Фин сви рамене, понечи да обърне коня.