Отиде до плота и почука с пръст по бележника си.
— Обадих се на баща си, а той се обадил на свои познати и заедно стигнахме до сбор от съставки, които в комбинация могат да унищожат демона. Заедно с това работя по съчиняването на подходящо заклинание. Трябва ни името. Не вярвам, че ще се получи, ако не призовем демона по име, а така смятат и онези, с които баща ми се е консултирал по въпроса.
Фин грабна и трета курабийка, после се приближи да надникне над рамото й.
— Изсушено крило от прилеп — най-добре от Румъния?
— Така казват.
— Косъм от опашката на бременен як. — Фин повдигна вежда. — Няма ли око от тритон или език от куче? Извинявам се — обърна се той към Кател и Бъгс.
— Можеш да се шегуваш, колкото си искаш, но аз съм съставила списъка с помощта на най-надеждни източници.
— Самакитка, зърна от беладона, стрити на прах, тинктура от татул от Амазония, листенца от цвета на бучиниш от Армения, мъзга от манчинелово дърво. Някои от тези са ми познати.
— Всички са отровни. Естествени отрови. Имаме от тях в отварата, която направихме за Кеван, но тук има и много съставки, които са доста екзотични и не съм работила с тях. Явно ще трябва да поръчам да ми ги донесат. Нужна ни е и вода, благословена от свещеник, което е лесно. Кръвта си остава скрепяващият елемент. Ще ни трябва от твоята. Кръв, малко коса и нокти.
Той само изсумтя.
— Започнах да изчислявам количествата, поредността. Източниците ми си противоречат и за двете, но ще намерим точната доза. И думите трябва да бъдат подходящи. Отварата ще бъде черна и гъста, когато е направена както трябва. В нея няма да има светлина, няма да отразява нищо.
Той вдигна ръце и се зае да масажира раменете й.
— Цялата си схваната. Трябва да си доволна, а не напрегната. Това е страхотен напредък, Брана.
— Нищо няма да се получи, ако не изберем точния момент, а в това отношение нямам никакъв напредък.
— Мислех за това. Остара? Равноденствието. Опитахме на лятното слънцестоене заради светлината. Остара също е ден на светлината, равновесието преминава в преимущество на светлината.
— Отново и отново се връщам към този ден. — Тя зарови длани в косата си в опит да закрепи разхлабените фиби. — Но не ме привлича така, както предишните два избора. Трябва да бъде точният момент. А може би е, но аз не мога да го видя заради всички останали елементи.
Той я завъртя с лице към себе си, без да спира да масажира раменете й.
— Ще се опитаме да измислим заклинанието и да направим отварата с Остара наум, а после ще видим дали всичко е на мястото си. Стига да намерим бременен як.
Тя се усмихна, както се бе надявал.
— Баща ми казва, че познава човек, който може да ни снабди с всичко на съответната цена.
— Значи, ще платим цената и ще започнем. Имам още около час на разположение и ще ти помогна за заклинанието. Но довечера мисля, че имаш нужда от разсейване на вниманието, за да откъснеш мислите си от всичко това.
— Така ли мислиш?
— Смятам, че трябва да излезеш на вечеря с мен. Знам едно място, което много ще ти хареса.
— Вечеря навън? И какво е това място?
— Много изискано. Романтично и стилно, а храната е божествена. — Той уви един от кичурите, изплъзнали се от фибите, около пръста си. — Можеш да си сложиш роклята, с която беше на Нова година.
— Имам и други рокли, но бих излязла дори по Евина премяна, стига да ми сервират храна, достойна за богове, която не съм сготвила сама.
— Ако настояваш, но предпочитам аз да се погрижа за събличането ти след десерта.
— На среща ли ме каниш, Финбар?
— Точно така. Вечерята е в осем, но ще мина да те взема в седем, за да имаш време да разгледаш града, преди да хапнем.
— Градът ли? Кой град?
— Париж — отвърна той и я целуна.
— Искаш да отлетим до Париж за една вечеря?
— Божествена вечеря — в Града на светлината.
— Париж — повтори тя и се опита да възрази пред себе си, че е лекомислено и глупаво. Но не можа. — Париж — каза тя отново и го целуна на свой ред.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Как беше? В Париж — добави Айона. — Не сме имали възможност да поговорим без мъжете наоколо, откакто се върнахте.
— Беше хубаво. Главозамайващо дори. Светлините, гласовете на хората, виното и храната, естествено. За няколко часа бяхме в съвсем различен свят.
— Романтично ли беше? — Айона завързваше красиви панделки от рафия около пастелни на цвят сапуни и такива с ярки цветове.
— Да.
— Чудя се защо този аспект те тревожи.
— Не търся романтика. Точно тя отслабва волята и замъглява разума. — Брана отмери с лъжичка стрити на прах билки. — Не мога да поема този риск сега.