— Вие се обичате.
— Любовта невинаги е отговорът на всичко. — Докато Айона помагаше със стоките за магазина, Брана се бе заела с магическите отвари. Предстоеше им голяма битка, а вероятно и нападения преди това. Искаше да има запаси от всякакви медицински отвари за каквито и да било случаи. — За теб е достатъчна и се радвам, че е така. — Тя добави точно шест капки екстракт от латинка към малкото котле. — Допълва същността ти и подсилва волята ти.
— Мислиш, че ще отслаби твоята.
— Мисля, че може да се случи, а това не бива да се допуска точно сега. И двамата с Фин знаем, че можем да живеем един без друг. Правили сме го, и то добре. Знаем, че онова, което имаме сега, може да бъде само в настоящето. Всичко останало, със или без любов, трябва да почака края на Кеван.
— Ти си по-щастлива с него — изтъкна Айона.
— Коя жена не би била по-щастлива, ако може да разчита редовно на добър секс? — Айона само изсумтя, но Брана вдигна пръст, за да я накара да замълчи, после протегна ръце над котлето и бързо го накара да кипне. Зашепна заклинание, притегли лъч светлина с едната си ръка, а с другата — тъничка струя син дъждец. За миг се получи дъга, а после и тя се спусна в котлето.
Брана накара течността вътре да къкри едва-едва.
Доволна, тя се обърна и забеляза, че Айона я изучава с поглед.
— Гледам те как работиш — обясни тя. — Толкова е красиво, грациозно и силата сякаш се носи навсякъде.
— Този ободряващ тоник ще ни е нужен, както и мехлемите, и балсамите, с които попълвам запасите си. — Брана чукна с пръст по вратичката на шкафа, в който държеше „военните“ си запаси.
— Надявай се на най-доброто, но бъди готов за най-лошото.
— Добро решение.
— Това ли правиш с Фин?
— Докато съм с него, и не говоря само за секса, си спомням всички причини, които ме накараха да се влюбя в него. Толкова доброта има в него, а аз исках да забравя за нея. Хуморът му, решителността, всеотдайността му. Искам да си спомня всичко това сега заради утехата, която ми носи, заради единството ни. Да си спомня кой е, означава да мога да му се доверя напълно във всичко. Докрай. Не съм сигурна, че е било така преди, независимо колко се стараех. Понеже сега мога и го правя, можем да се надяваме на най-доброто.
— Ще идва ли днес?
— Казах му, че няма нужда. Все още ни липсват някои съставки, така че не можем да започнем с правенето на отровата. Той си има свои задължения, аз — мои. И съм ти много благодарна, задето ми отдели толкова време в свободния си ден.
— Обичам да си играя с твоите стоки. А и колкото повече направя аз, толкова повече време ще имаш ти за отровата за демона. Искам после да изляза с Аластар и се надявах, че може да искаш да пояздиш с нас.
— Да пояздя ли?
— Виждала съм те, а Мийра подхвърли, че вече не го правиш толкова често, колкото някога.
Не беше яздила, замисли се Брана, защото това й напомняше за Фин. Но сега... Той бе довел Аня за нея, а тя не си бе позволила удоволствието да изпита връзката си с коня.
— Ако свършим всичко, което трябва, бих дошла. А това, че двете с теб ще пояздим за удоволствие, само ще натрие носа на Кеван.
— Сега го виждаме всеки ден. — Айона разсеяно подреждаше красивите сапуни на цветни кулички. — Дебне наоколо.
— Знам. И аз го виждам. Често изпробва границите ми.
— Снощи сънувах Тийгън. Поговорихме си.
— И ми го казваш едва сега?
— Беше просто гостуване. Седяхме пред огъня, пийнахме чай. Бременността вече й личи и ми даде да усетя как бебето рита. Разказа ми за мъжа си, аз й казах за Бойл. И се сетих за онова, което ти подхвърли за връзките между всички нас — нейният мъж и Бойл страшно много си приличат. По характер, в любовта си към конете и земята.
— Бойл може да е свързан с тримата заради мъжа, за когото Тийгън се е омъжила? Да може да се окаже и така.
— Не говорихме изобщо за Кеван, не е ли странно? Пихме чай и говорихме за мъжа й, за бебето, за Бойл и сватбените ни планове. В края на съня тя ми даде малък амулет и каза, че е за Аластар.
— У теб ли е?
— Сложих го на юздата му сутринта, преди да дойда тук. Аз също имах амулет в джоба си, който сама бях направила за Аластар, така че й го дадох.
— Разменихме си дарове — всеки от нас с всеки от тях. Мисля, че това е повече от любезност. Нещо наше в тяхното време и нещо тяхно в нашето. Трябва да вземем и трите подаръка с нас, когато отново застанем срещу Кеван.
— Още не сме сигурни кога.
— Това ме тревожи — призна Брана. — Но не може да действаме, без да имаме нужното за унищожаването на демона. Вярвам, че ще разберем, когато настъпи моментът.