— Демони и гостуване при предци от отдавна отминали епохи. Битки и огнени вихри, сватбени планове. Животът ми е толкова различен от онзи, който водех преди година. Почти една година съм тук, а вече ми се струва, че предишният ми живот не е бил истински. Дали е глупаво, или нереалистично, че искам да планирам и приготвя специална вечеря за годишнината ни с Бойл? Да го изненадам с нещо, което наистина може да изяде с удоволствие, без да се преструва.
Едновременно развеселена и трогната, Брана погледна към Айона, която пренареждаше сапуните.
— Разбира се, че не.
— Ясно си го представям точно какъвто беше, когато го зърнах за първи път на гърба на Аластар. И двамата направо плениха сърцето ми. А сега са мои. Искам да отбележа този ден.
— Значи, ще го направиш.
Нещо се мярна в периферията на съзнанието й. Брана спря за миг, зачака то да изкристализира, но в този миг вратата се отвори и звънчето звънна.
Една от съседките, весела и добродушна възрастна жена, влезе при тях.
— Добър ден, госпожо Бейкър.
— Добър да е и за теб, Брана, както и за Айона. Надявам се, че не ви притеснявам.
— Никак дори. Ще пийнете ли чай с нас? — предложи Брана.
— Няма да откажа, ако не ви преча. Тъкмо за чай идвам, дано да имаш от онзи, който смесваш специално за настинки. Ще ми спестиш едно ходене до селото, ако ти е подръка и мога да си го купя от теб.
— Имам, разбира се. Влезте, дайте си палтото и седнете до огъня. Настинка ли ви мъчи?
— Не мен, а съпруга ми го мъчи и вече направо ме подлуди с оплакванията си. Кълна се, че чаша чай край огъня с жени, които знаят, че животът им не свършва само защото са настинали лошо, ще ми върне доброто настроение. О, какви красиви сапуни, приличат ми на бонбони.
— Не мога да реша кой ми е любимият, но този засега води в класацията. — Айона подаде на госпожа Бейкър да помирише червения.
— Прекрасен е. Ще си го купя като награда, задето не съм го фраснала с тигана по главата досега.
— Заслужавате си наградата.
— Една хрема и мъжете стават по-капризни от цяла тайфа бебета. Скоро и сама ще го разбереш, щом сватбата е близо.
— Надявам се да получа здрав тиган като сватбен подарък — отвърна Айона и разсмя възрастната жена до сълзи.
Госпожа Бейкър прие поканата, свали палтото и шала си и се настани близо до огъня.
— Ето го и Кател — всичко е чудесно — кучето, огънят, чаша чай. Стори ми се, че го видях, когато тръгнах насам. Дебнеше покрай гората и дори му подвикнах за поздрав, преди да видя, че не е нашият Кател все пак. Голямо черно куче, определено, и дори за миг си помислих, че е вълк, мили боже. После изчезна. — Тя щракна с пръсти. — Старите ми очи сигурно ми въртят номера.
Брана хвърли бърз поглед към Айона, преди да поднесе чая и бисквити.
— Бездомно куче може би. Виждали ли сте го преди?
— Не съм, не, а и се надявам да не го видя повече. Направо настръхнах, признавам си, щом извърна глава към мен, когато му подвикнах, защото мислех, че е Кател. За малко да се обърна и да се върна вкъщи, което доказва колко ме е изплашило, понеже вътре ме чакаше мрънкането на мъжа ми. О, Брана, колко хубаво! Много съм ти благодарна.
— Няма за какво. Имам и тоник, който можете да сложите в чая на господин Бейкър. Добре е за настинката и ще му помогне да спи повече.
— Плащам, колкото и да струва.
Двете забавляваха госпожа Бейкър, докато си изпие чая, после маркираха чая и тоника на касовия апарат, а красивия сапун й подариха. Брана прати Кател да я придружи, за да е сигурна, че се е прибрала у дома в безопасност.
— Дали се е показал нарочно пред нея — запита се гласно Айона, щом останаха сами, — или неговото... присъствие, ако това е думата, става по-осезаемо?
— Чудя се дали не е станал по-небрежен, защото и това е възможно. Дебне наоколо, както каза тя, с надеждата да ни притесни и не се е скрил от другите както обикновено. Тъй като не иска да се занимава с останалите наоколо, мисля, че е било небрежност.
— Нетърпелив е.
— Може и така да е, но ще трябва да почака, докато ние сме готови. Ще довърша този ободряващ тоник, после тръгваме. Отиваме да пояздим.
— Надяваш се да излезе насреща ни.
— Не се надявам да не се случи. — Брана вдигна предизвикателно брадичка. — Бих искала да му дадем да разбере какво могат две жени, които владеят силата.
Брана не беше разочарована, че Фин беше излязъл някъде по работа. Ако си беше у дома или в конюшнята, никак нямаше да му се понрави идеята двете с Айона да излязат или щеше да настоява да ги придружи.
Обу си ботушите за езда, които не бе слагала от години на краката си, и трябваше да признае, че се чувства добре в тях. А още по-добре се почувства, когато оседла Аня сама.