— Още не се познаваме добре с теб, затова се надявам да споделиш с Айона, ако имаш някакви проблеми с мен.
Забави се за малко, приближи се до главата на кобилата, погали я по страните, надникна в очите й.
— Той би те взел и само заради красотата и грацията ти, защото имаш и от двете в изобилие. Но е усетил, че си за мен и аз за теб. Ако това е така, ще направя всичко, което мога, за теб. Кълна се. Днес направих това за теб — добави тя и заплете един талисман в гривата на Аня с яркочервена панделка. — За защита, независимо дали си моя, или не, аз ще те пазя.
— Тя смята, че и ти си хубава почти колкото нея — предаде Айона на Брана.
Брана се засмя и заобиколи, за да нагласи стремената.
— Е, това е страхотен комплимент.
— С теб върху гърба си ще е великолепна картинка, която тя много иска да покаже на Аластар.
— Хайде тогава. — Двете с Айона поведоха конете навън от конюшнята, след което Брана скочи на седлото, сякаш го бе правила едва вчера за последен път.
— Какъв е планът? — Айона се наведе към шията на Аластар, за да го погали.
— Понякога е най-добре да приемаме нещата, както дойдат.
Тръгнаха към пътя, придружени от Кател и Бъгс, които подскачаха около тях.
— Не мога да повикам сокола — каза Айона.
— Те ще дойдат, ако има нужда. Макар че би било хубаво, нали, да пояздим с всичките си водачи. Какво ще кажеш за един лек галоп?
— Супер.
Грациозна, отново си каза Брана, когато Аня отвърна на поканата и се впусна в бодър галоп. И кокетка, добави наум след миг, понеже нямаше нужда от дарбата на Айона, за да разбере какво означава отмятането на гривата на Аня.
Тя хвърли поглед назад и забеляза, че преданият Кател забавя ход, за да остане редом с Бъгс. Усмихна се, когато усети щастието, което струеше от тях.
И си позволи и тя да се наслади на удоволствието.
На хладния въздух с онази острота, която й подсказваше, че ще има още сняг. На мириса на дърветата и конете, ритмичното трополене на копитата.
Може би си бе давала прекалено малко почивка през изминалите толкова много години, щом един лек галоп по пътя бе в състояние да повдигне така духа й.
Усещаше се в унисон с коня. Фин беше прав, призна тя, но пък той никога не бъркаше в това отношение. Каквато и да бе причината, Аня беше за нея и партньорството им започваше от този ден.
Тръгнаха по пътеката между дърветата, където въздухът бе още по-студен. Малки купчинки сняг се бяха задържали в сенките от предишния снеговалеж, а някаква птица бъбреше шумно на един дебел клон.
Забавиха до спокоен тръс.
— Аня се надява, както и Аластар, че ще излезем и на открито после, за да потичат в галоп, преди да се приберем.
— Нямам нищо против. Не съм идвала насам повече от година. Почти бях забравила колко хубаво е през зимата, колко смълчано и самотно.
— Никога няма да свикна — увери я Айона. — Никога не бих могла да го приема просто за даденост. Не знам колко разходки с клиенти съм водила тук през изминалата година, но всеки път е истинско чудо.
— Не се ли отегчаваш с твоите отлични умения в ездата да обикаляш наоколо с бавна крачка?
— Всеки би си го помислил, но не е така. Хората обикновено са интересни, а и ми плащат, за да яздя кон. Освен това... — Айона размърда вежди. — Спя с шефа. Сделката си я бива отвсякъде.
— Можем да заобиколим от другата страна на връщане, да минем край вашата къща.
— Надявах се да го кажеш. Днес би трябвало, май, да почнат да вдигат преградните стени. Конър е страхотен, че намира време и да ходи да помага.
— Разбира се, той обича строителните работи, а и го бива в това.
Двете заедно обърнаха конете си в посока към реката.
Въздухът стана по-студен и Брана забеляза първите пипала на мъглата.
— Имаме си компания — прошепна тя на Айона.
— Да. Добре.
— Гледай да успокоиш конете, моля те, а аз ще се погрижа за кучетата.
Той се появи като човек, красив и снажен, облечен в черно, със сребърни ширити по дрехите. Брана отбеляза, че е достатъчно суетен, за да си направи заклинание за хубост, понеже лицето му излъчваше бодрост и здраве.
Направи им дълбок поклон.
— Дами. Каква великолепна гледка сте двете в този зимен ден.
— Толкова ли няма какво друго да правиш — подхвана Брана, — че прекарваш цялото си време да дебнеш там, където не си желан?
— Но виж, получих своята награда, след като пред мен са двете прелестни цветя от тримата. Ще се омъжиш за смъртен — обърна се той към Айона. — Ще пропилееш силата си за човек, който не може да ти я върне обратно. Аз мога да ти дам много повече.
— Нямаш нищо за мен, а и си нищожен в сравнение с него.