Тя ровеше в хладилника, фризера и шкафовете, докато говореше.
— Знам една рецепта за тези пилешки гърди, която Конър много харесва. Стават пикантни. — С наведена настрани глава тя го погледна предизвикателно. — Ти обичаш ли пикантно, Фин?
— Ами ти? — Той я притегли към себе си и леко захапа долната й устна.
— Каквото повикало, такова се обадило. Ще получиш много повече, ако ми сипеш малко вино.
Той се обърна, намери бутилка и загледа етикета.
— Разбираш ли какво би означавало за мен, ако успее да те рани?
— Никой от нас не бива да мисли така. Просто не може. Чувствата, които изпитваме един към друг, всички ние, са силни, истински и дълбоки. И не може да мислим така.
— Не става дума за мислене, Брана. А за чувства.
Тя сложи длани върху гърдите му.
— Значи, няма да чувстваме по този начин. Той ни прави по-слаби, ако успее да ни спре да не поемаме рисковете, които е нужно да поемем.
— Прави ни по-слаби и ако престанем да чувстваме.
— И двамата сте прави. — Айона влезе и се намеси. — Трябва да чувстваме. Аз непрекъснато се страхувам за Бойл, но въпреки това правим каквото е нужно. Чувстваме, но продължаваме да действаме.
— Добре казано. Чувстваш, но не спираш — каза Брана на Фин. — И аз не мога да спра. Но мога да ти обещая, че ще се пазя според силите си. А аз съм много силна.
— Така е. Ще отворя това вино, Айона. Ти искаш ли?
— Убеди ме веднага.
— След като си готов с виното, Фин, вземи да обелиш картофите.
— Айона — ловко прехвърли топката Фин, — нямаш нищо против да обелиш картофите, нали, скъпа?
Преди Брана да каже каквото и да било, Айона свали палтото си.
— Поемам работата в кухнята. Всъщност, каквото и да готвиш, Брана, мисля, че е добре да ми покажеш всяка стъпка. Може би това ще бъде вечерята за годишнината ни с Бойл.
— Малко е пикантно и не е достатъчно изискано за повода — подхвана Брана, но... О, точно така! За бога... Защо не се сетих досега?
— Какво се сети? — попита Айона.
— За времето. Денят, в който ще унищожим Кеван. Било е точно под носа ми. Трябва ми бележникът. И звездните ми карти. Трябва да съм сигурна. Ще се разположа тук на масата — няма да отнеме дълго.
Тя грабна виното, което Фин тъкмо бе сипал в чаша, тръгна към трапезарията и щракна с пръсти няколко пъти, докато книгите й със заклинания, лаптопът и бележникът не се появиха в спретната купчинка в единия край на масата.
— Айона, след като обелиш картофите, ги нарежи на четвъртинки и ги сложи в тавичка. Загрей предварително фурната до сто и деветдесет градуса.
— Това го мога, но...
— Трябват ми двайсет минути тук. Или половин час. О... после полей четири супени лъжици, горе-долу, зехтин върху картофите, разбъркай ги малко да се омазнят добре. Поръси с пипер и стрит розмарин. Действай на око, имаш добър усет. Пъхни ги във фурната за трийсет минути, после ще ти кажа какво да правиш с тях. Дотогава ще съм свършила. Тишина! — Сопна се тя и се тръшна на един стол, преди Айона да може да зададе друг въпрос.
— Мразя, когато каже „горе-долу“ или „на око“ — оплака се Айона на Фин.
— И аз имам око, но ти гарантирам, че е по-зле от твоето.
— Може би двамата заедно ще скалъпим нещо.
Айона се постара доста — обели картофите, наряза ги на четвъртини, сипа зехтин, разбърка ги добре, поръси подправки. И много й се щеше Бойл да е наблизо, за да й каже дали всичко изглежда наред. Фин само сви рамене и тя пъхна тавичката във фурната. Нагласи таймера.
После отпи от виното и реши да се надява на най-доброто, докато двамата с Фин наблюдаваха внимателно Брана.
Беше измъкнала отнякъде една от шнолите си и бе вдигнала косата си. Бе навила ръкавите на пуловера до лактите и четеше в книгите, в компютъра и после пак в книгите, като междувременно си водеше бележки и пресмяташе нещо.
— Ами ако не е свършила, когато таймерът даде сигнал? — зачуди се Айона.
— Сами ще се оправяме, иначе живи ще ни одере, ако я прекъснем точно сега.
— Това е! — Брана удари с длан по бележника си. — Боговете са ми свидетели, това е. Толкова е просто, по дяволите, толкова очевидно. Подминала съм го без никакво внимание.
Тя стана, върна се в кухнята и си сипа втора чаша вино.
— Годишнината. Естествено. Кога друг път?
— Годишнина ли? — Очите на Айона се разшириха. — Моята? Денят, в който дойдох тук, в който те срещнах? Но ти каза, че не става. Или денят, в който срещнах Бойл? Тази годишнина ли?