Той пое гърдите й — внимателно, нежно, тъй като мислено още виждаше черните отпечатъци, оставени там от онова, което споделяше неговата кръв. Докато усещаше пулсирането на сърцето й под дланта си, се закле да не я наранява никога, да даде живота си, за да я предпази от опасност.
Каквото и да ги очакваше утре, никога нямаше да наруши тази клетва.
Ръцете й се плъзнаха по тялото му и пръстите й погалиха белега, който носеше. Докосването й, макар и толкова леко, предизвика болка, която го прониза до кости. Цена, която би платил без капка колебание.
Водата бълбукаше с равномерен ритъм в притихналата нощ, галеше телата им, докато ръцете им се спускаха под повърхността, за да дарят наслада.
Дъхът й секна, сърцето й се разтърси от сливането в едно на чувства и усещания, от надигналата се нужда и удивление.
Как можеше нежността да предизвиква такъв огън — пламък в кръвта, страст — и пак да я кара да желае да разтегли всеки миг до вечността?
И когато го възседна, когато го пое дълбоко и още, и още по-дълбоко, тя осъзна, че никога няма да има друг. Каквито и нужди да изпитва тялото й, никой друг не би могъл да докосне сърцето и душата й. Заровила пръсти в косата му, тя се взираше в лицето му, докато се движеше отгоре му, за да може той да я види, да прозре дълбоко в нея и да разбере.
Докато се издигаха бавно, завихрената вода грееше като мантия от светлина, която ги обгръщаше. Когато се спуснаха от върха, притиснати здраво, светлината се разля навън в мрака и озари меката снежна пелена.
По-късно, отпусната и сънена в леглото му, Брана се сгуши до Фин. И докато нощта преваляше към утрото, тя се вкопчи здраво в онова, което обичаше.
Минаха още няколко ценни дни, преди Брана да се снабди с всички съставки в количества, достатъчни, за да експериментира с приготвянето на отровата.
Конър я наблюдаваше, докато тя ги затваряше здраво в отделни бурканчета на работния си плот.
— Тези неща са опасни, Брана.
— Така и трябва.
— Бъди много внимателна. — Лицето му доби каменно изражение, когато тя му хвърли унищожителен поглед. — Винаги го правиш, знам много добре. Но знам и че никога не си боравила с такива съставки и не си забърквала толкова отровна смес. Имам право да се тревожа за сестра си.
— Имаш право, но няма нужда. Изучавах много внимателно всяка съставка, докато чаках да пристигнат. Мийра, би ли го извела някъде? И двамата трябва да сте на работа, а не да ми се мотаете в краката.
— Щом не можем да използваме отварата преди края на март — обади се Мийра, — не може ли да почакаш малко с правенето й?
— Както Конър услужливо изтъкна преди малко, никога не съм се занимавала с подобно нещо. Може да отнеме малко време, докато се получи, а може и да се наложи да поръчам да ми донесат още от някоя съставка, преди да се уверим, че всичко е наред. Сложно и деликатно е.
— Двамата с Айона трябва да работим с теб.
„Търпение“, повтори си наум Брана и порови дълбоко в бързо изчерпващите се запаси.
— Ако и тримата сме събрани тук часове наред, ден след ден, Кеван ще се досети, че кроим нещо. Най-добре е да продължим с обичайните си занимания. — Преглътна раздразнението си, защото знаеше, че тревогите му са породени от любов към нея. — Конър, вече говорихме за всичко това.
— Говоренето и правенето са различни неща.
— Можем малко да разчупим рутината — предложи Мийра, хваната натясно между двамата. — Някой от нас може да стои тук час-два сутринта, друг да дойде по обяд, а трети да се прибере по-рано от работа.
— Добре. — Брана би се съгласила на всичко само да ги изпъди сега. — Но не и тази сутрин, понеже и двамата имате ангажименти. Аз само ще правя разни прахчета, дестилати. Ще подготвям съставките. И знам какво върша. Освен това очаквам Фин по обед, тъй че ще се занимаваме двамата.
— Става — съгласи се Мийра, преди Конър да оспори, и грабна ръката му. — Трябва да тръгвам, иначе Бойл ще ме захапе за гърлото и срита по задника едновременно. Брана, ти ще ни кажеш, ако имаш нужда от нещо.
— Разбира се.
Конър се приближи и бързо целуна Брана.
— Гледай да не се отровиш сама.
— Мислех да го направя само заради тръпката, но след като ме молиш така любезно...
Тя въздъхна дълбоко и с облекчение, когато вратата се затвори зад гърбовете им, после видя, че Кател е приседнал и я гледа умолително.
— И ти ли? Защо изведнъж всички ме смятат за идиотка? Ако искаш да помогнеш, върви да обикаляш наоколо. — Отиде с големи крачки до вратата и я отвори. — Ще сложа прегради около цялото ателие и ще заключа с резето. Не е добра идея някой да дойде да търси крем за ръце, докато се занимавам с друго. Бъди полезен с нещо, Кател — добави тя с молба в гласа, — и ми кажи, ако видиш някакви следи от Кеван наблизо.