Отново въздъхна облекчено, когато затвори вратата и след кучето.
Забули прозорците, така че никой, който наднича, да не може да види вътре. Направи заклинание на вратите, така че само онези, които тя искаше, да могат да влязат.
Върна се отново до работния си плот и започна — много внимателно — да работи с вълче биле.
Беше трудоемка задача, понеже една от предпазните мерки включваше пречистването на всяка съставка. Твърдеше се, че онези, които практикуват черна магия, понякога влагат в отровните растения силата да причинят странни болести дори и само при докосване или вдишване на аромата.
Тя нямаше нито време, нито желание да се разболява.
След пречистването тя отново прибираше цялото растение в буркан или стриваше листенца и плодове, или правеше дестилат.
Отвън Фин я наблюдаваше как работи, сякаш се взираше през тънък воал. Беше достатъчно разумна, за да затули работното си място, каза си той, защото дори и от разстояние разпозна беладоната и татула — макар че можеше само да предполага, че последният идва от Амазония.
Тя работеше с хаванче и чукало, тъй като положеното усилие и камъкът даваха допълнителна сила. От време на време проблясваше лъч светлина или тънка струйка мрак се надигаше от купата или от някоя стъкленица.
И двете кучета застанаха редом до него. Не беше сигурен дали Бъгс е дошъл заради него или заради Кател, но малкото куче от конюшнята седеше и чакаше търпеливо като кучето на Брана.
Фин се зачуди дали някога ще наблюдава Брана през прозореца без тревога. Ако този ден някога изобщо настъпеше, то определено нямаше да е днешният.
Отиде до вратата, отвори я.
Беше си пуснала музика, което го изненада, понеже обикновено работеше в тишина. Сега обаче работеше под акомпанимента на плачещи цигулки.
Явно каза мислено нещо на кучетата, защото те се заковаха на място и зачакаха. Той си свали палтото и също зачака.
Тя използва фуния, за да пресипе праха, който бе стрила, в една стъкленица, която запечата добре.
— Исках да затворя капака, преди кучетата да хукнат наоколо с размахани опашки. Не искам нито прашинка, дори случаен косъм, да попадне в стъклениците.
— Мислех, че вече отдавна си се отървала от всяка прашинка тук.
Тя занесе фунията, хаванчето и чукалото до печката и внимателно ги сложи в тенджерата с вряла вода на котлона.
— Обикновено се справям с праха с помощта на парцал или метла, понеже ми носи по-голямо удовлетворение. Обяд ли е вече?
— Почти един следобед. Забавиха ме. Да не би да работиш без прекъсване, откакто Мийра и Конър са излезли сутринта?
— И свърших доста неща. Не, не ме докосвай още. — Тя отиде до малката си мивка, изтърка здраво ръцете си, после ги намаза с лосион. — Спазвам обещанията си — увери го тя — и съм свръхпредпазлива.
— Няма как да прекалиш в това. А сега ще си починеш, ще хапнеш нещо, ще пийнеш чай.
Преди да може да възрази, той я хвана за ръка и я затегли към кухнята.
— Ако си гладен, можеше да си вземеш нещо готово навън. Сега ще трябва да си благодарен на сандвич.
Той само издърпа един стол и посочи.
— Седни — нареди Фин и сложи чайника.
— Мислех, че искаш храна.
— Казах, че ти ще хапнеш, но нямам нищо против да ти правя компания. Мога и сам да си направя сандвич, за бога. Ако искаш да знаеш, правя страхотни сандвичи, понеже предимно това готвя.
— Ти си заможен човек — изтъкна тя. — Можеш да си наемеш готвач.
— И защо да го правя, след като се храня безплатно тук през половината време?
Когато той отвори хладилника, Брана понечи да му обясни къде да намери нужните продукти, но после само се облегна и реши да го остави сам да се оправя.
— Да не би Конър да те е подучил?
— Не беше нужно. По-добре е да работиш заедно с някого, отколкото сама. А още по-добре е понякога да прекъсваш работа, за да се нахраниш.
— Явно точно това ще правя.
Наблюдаваше го как прави два сандвича с малко зеле, тънко нарязана шунка, топено сирене. Добави и чипс в чиниите. Погрижи се за чая, после тръшна всичко пред нея на масата, без много да се церемони.
Брана стана, за да си вземе нож, понеже не се бе сетил да нареже нейния на две части.
— Щом настояваш да се храниш изискано.
— Така е. Благодаря. — Тя отхапа голям залък, въздъхна. — Не бях осъзнала колко съм гладна. Тази част от работата е малко досадна, но въпреки това се увлякох.