— Какво още има да се прави?
— На този етап нищо. Имам нужните прахове, тинктури и екстракти, някои от плодовете и листата трябва да се стрият на момента. Пречистила съм всичко и това отне много време, както и изваряването на инструментите между работата с всяка съставка, за да се избегне замърсяването. Мисля, че трябва да престоят, и ще започна да ги смесвам утре.
— Заедно с мен — поправи я той. — Разчистил съм графика си, доколкото можах, и освен ако нямат нужда от мен в конюшнята или в школата, ще бъда до теб, докато всичко е готово.
— Не мога да кажа колко време ще отнеме да се получи идеално.
— Колкото е необходимо, Брана.
Тя сви рамене и продължи да се храни.
— Изглеждаш малко нервен. Срещата не мина ли добре?
— Нямаше проблем.
Тя изчака, после отново го подкани.
— Да не би да купуваш още коне или соколи?
— Днес огледах едно жребче на година и сключих сделка за него, понеже ми хареса видът му. Откакто е тук Айона, имаме много повече ученици за спортна езда. Мисля да й предложа да обучи това конче, защото има добро потекло. Ако има желание, може би ще разширим бизнеса в тази посока, ще я направим отговорник.
Брана вдигна вежди.
— Тя твърди, че е доволна от обиколките с клиенти, но мисля, че ще се въодушеви от идеята. Щом мислиш в тази посока, явно е страхотен инструктор.
— Има вроден талант, а и учениците й я обожават. Засега има само три редовни ученички, но родителите на момичетата не спират да я хвалят. А и двете момичета дойдоха при нас само защото тя започна уроци с първото и новината се разнесе.
Брана кимна и продължи да дъвче, докато Фин потъна в мълчание.
— Няма ли да ми кажеш какво те мъчи? — попита го тя. — Виждам го, усещам го под всичко останало. Ако е нещо между нас двамата...
— Между нас двамата е само днешният ден, както се разбрахме. — Той долови рязката нотка в собствения си глас и махна с ръка да заличи думите. — Няма нищо общо с това, с каквото и да било между нас. Кеван нахлува в сънищата ми — каза той. — Три нощи подред.
— Защо не си ми казал?
— Какво може да се направи? — възрази Фин. — Не ме е притеглял насила. Мисля, че не иска да влиза в битка и да хаби енергия, затова се промъква крадешком, дава обещания, изкривява образите. Показа ми теб снощи.
— Мен.
— Беше с мъж с русолява коса и бледосини очи, с американски акцент. Заедно, в стая, която не познавам, но приличаше на хотелска. И се смеехте, докато се разсъбличахте един друг.
Тя стисна ръцете си под масата.
— Казва се Дейвид Уотсън. Преди близо пет години дойде в Конг. Фотограф от Ню Йорк. Двамата се харесвахме и прекарахме две нощи заедно, преди той да се върне в Америка. Той не е единственият, който Кеван може да ти покаже. Не са много, но не е само Дейвид Уотсън. Ти не си ли спал с други жени през тези години, Финбар?
Потъмнелите му зелени очи, малко страховити, срещнаха нейните.
— Имаше жени. Опитвах се да не наранявам никоя, но въпреки това повечето знаеха, че са просто средство за утеха или по-зле, заместители. Никога не съм си мислил или очаквал, че няма да имаш... някого, Брана, но беше тежко да нямам друг избор, освен да те гледам с другия мъж.
— Така изсмуква силите ти. Не иска смъртта ти, защото се надява да слее онова, което има, с теб, да те припознае като свой син, макар да не си нищо подобно. И това е неговият начин да те нарани, без да оставя клеймо.
— Аз вече съм белязан, иначе никой от двама ни нямаше да е бил с други. Разбирам каква е целта му, Брана, не по-зле от теб. Това не го прави по-леко за преглъщане.
— Можем да се опитаме да намерим начин да го блокираме.
Фин поклати глава.
— Имаме да вършим достатъчно и бездруго. Аз ще се оправя. Има и още нещо, което не мога да видя или чуя ясно, но усещам, че и нещо друго се опитва да си пробие път.
— Нещо?
— Или някой. И не искам да го блокирам, преди да разбера какво е. Сякаш нещо се противи срещу него и се опитва да излезе наяве. Не мога да го обясня. Когато се събудя, имам чувството, че някакъв глас се опитва да стигне до ушите ми. Затова ще се ослушвам и ще разбера какво казва.
— Може би е по-добре да се наспиш, вместо да се ослушваш за разни гласове. Не мога да променя изминалите години, Фин.
Той срещна погледа й.
— Нито пък аз.
— Ще ти бъде ли по-лесно, ако сега не сме заедно? Ако отново само работим заедно? Ако той не може да ме използва като оръжие срещу теб...
— Няма нищо по-тежко от това да съм без теб.
Тя стана и заобиколи масата, за да се сгуши в скута му.
— Да ти кажа ли имената на онези, с които съм била? Мога и да ги опиша, за да знаеш какво да очакваш.
След един дълъг миг той силно дръпна косата й.