— Бъди спокойна за това. Макар и само за днес, само за това.
Щеше да се опита, защото нямаше място за съмнения, нито за бавене, понеже Айона и Бойл тъкмо спряха с колата отвън.
Тя взе къс меч и закопча канията на колана си.
— Най-добре да сме готови — каза тя на влизащите Айона и Бойл.
— Конър и Мийра тръгнаха.
— Значи, най-добре и ние да потегляме. — Брана се пресегна и улови ръката на Фин, после и тази на Бойл. Когато Айона хвана другата ръка на Бойл, всички полетяха.
През прохладния и влажен въздух, понесени от вятъра над дърветата, отвъд реката и над езерото със замъка Ашфорд на брега му.
Приземиха се леко сред малка горичка, на място, което й беше непознато.
— Тук ли?
— Тук го изгубих от поглед. Минали са стотици години от Мидор и пещерата му — изтъкна Фин. — Наоколо има пътища и няколко къщи — не особено близо, но мисля, че мястото, където Кеван е бил създаден, ще е останало под някаква форма, подобно на колибата на Сърха.
— Много е тихо. — С напрегнати очи Бойл изучаваше терена наоколо. — Усеща се някакво стаено мълчание.
И Фин го бе почувствал, затова само кимна.
— Ние, ирландците, сме суеверен народ и достатъчно мъдри, че да строим домовете си край омагьосания хълм, без да безпокоим духовете му, да оставим на мястото им побитите камъни. И да стоим далеч от мястото, където мракът още пулсира дълбоко.
Той погледна към Бойл.
— Съгласихме се да останем заедно, но е факт, че ако се разделим, ще покрием по-голям терен.
— Заедно — твърдо отсече Брана, понеже бе очаквала, че ще го предложи. — Казваш, че мракът още пулсира дълбоко тук? — Тя извади жезъл с връх от прозрачен кристал. — Светлината ще го открие.
— Не си спомням това да е било част от плана.
— Трябва да сме подготвени — повтори тя. Вдигна ръката с жезъла към небето и върхът му засвети. Забеляза Мерлин да кръжи високо горе.
— Моят жезъл и твоят сокол ще открият леговището. Тегли ни на север.
— Значи, тръгваме на север. — Бойл стисна ръката на Айона и четиримата поеха в тази посока.
От другата страна на реката Конър и Мийра се разхождаха в гората. Той бе свързал съзнанието си с това на Ройбиър, който кръжеше над дърветата, и с Мерлин, който наблюдаваше другите от кръга им.
— Истинско удоволствие е, че най-сетне имаме време за разходка със соколи. Много отдавна не сме излизали така поне за час.
— Имам нужда да тренирам повече — отвърна Мийра спокойно и небрежно, макар гърлото й да бе пресъхнало. — За да съм напълно готова, когато почнем да предлагаме пакетната услуга.
— Можехме да дойдем с конете.
— И така става. — Тя вдигна покритата си с ръкавица ръка за Ройбиър и макар разходката със сокол да бе само за прикритие, все пак се наслади да компанията му.
— Искаш ли да имаш свой сокол? — попита я Конър.
Тя го погледна с искрена изненада.
— Никога не съм се замисляла.
— Трябва да имаш свой. Женска, ако откриеш птица, която да те привлече. Тогава твоят и моят сокол могат да създадат поколение.
Идеята предизвика усмивка на устните й, понеже й се стори чудесна и съвсем естествена.
— Никога не съм излизала сама със сокол.
— Аз ще ти помагам, но и сама ще се справиш чудесно. Достатъчно често си помагала за Мерлин, когато Фин замине на някое от пътешествията си. Можем да им направим заграждение, когато си построим собствена къща. Ако още си склонна да си построим такава.
— И за това почти не съм мислила, понеже едва започвам да планирам сватбата. — Тя пусна Ройбиър да отлети отново. — А и Кеван ме тревожи.
— Няма да мислим за него днес — каза Конър, макар и двамата да не мислеха за нищо друго. — Днес ще следваме танца на Ройбиър. Изпей ни нещо, Мийра, нещо ведро, което да повдигне крилете на сокола.
— Нещо ведро, а? — Тя го хвана и залюля стиснатите им ръце закачливо напред-назад, докато вървяха. Но искаше да усети връзката им чисто физически, защото и двамата знаеха, че музиката може да привлече Кеван.
Разчитаха на това.
Мийра се спря на „Скитница“, понеже беше бодра песен с много куплети, за да има време Кеван да се покаже, ако изобщо имаше такова намерение.
Засмя се, когато Конър се присъедини на припева, и във всеки друг ден би била щастлива от разходката с него, със сокола, с песента в красивата гора, където разтопеният сняг бе оставил земята мека и където още имаше малки бели купчини в сенките до дънерите.
Когато той стисна ръката й по-здраво, тя разбра, че планът им е проработил. И беше време за тяхното изпълнение.