Той отпи глътка, стегна се.
— Усещах някакво привличане дълбоко в мен. Жажда, която бе по-силна отпреди, сякаш ме теглеше едновременно в две посоки. Поставих кристала нависоко, в една малка ниша в скалата, на стената срещу олтара.
Той завъртя чашата в ръцете си, загледан в кехлибарената течност, сякаш отново виждаше всичко.
— И когато вече не беше у мен, нуждата стана по-силна. Порасна. Привличането бе по-мощно. На олтара имаше чаша, пълна с кръв. Исках я. Жадувах за нея. Кръв на невинни хора, която можех да подуша. Невинна кръв, която, ако взема, ако изпия, ще ме превърне в онова, което ми е предопределено. Защо да се противя? Нима не го искам — моята съдба, моето могъщество? Тогава пристъпих към олтара и се приближих още малко. Песнопенията изпълниха цялата пещера, а писъците ми се сториха като музика. Посегнах към чашата. Протегнах ръка да я взема. Най-сетне да я взема.
Той замълча и изпи цялото останало уиски.
— Но сред писъците и песнопенията, през тъмното пулсиране на въздуха наоколо чух теб. — Той погледна надолу към Брана. — Чух те. „Върни се при мен“, ми каза ти и дълбоко в себе си пожелах теб повече от всичко останало. Нуждаех се от теб повече, отколкото от кръвта, която почти можех да усетя в гърлото си. Затова се отдръпнах, а въздухът стана още по-студен и вече бе толкова гъст, сякаш лепнеше на парцали в дробовете ми. Бях замаян, гадеше ми се и целият треперех. Мисля, че паднах, но произнесох думите и се озовах навън, върнах се. — Той остави чашата настрани. — Трябва да знаете цялата истина, в пълния й смисъл. Колко близо бях. Само на косъм от превръщането, а ако веднъж премина на другата страна, тогава ще се обърна срещу всички ви.
— Но не си взел чашата — каза Айона. — Ти се върна.
— Исках я. Нещо вътре в мен жадуваше отчаяно за кръвта.
— И въпреки това не си я взел — изтъкна Конър. — Сега седиш с нас и пиеш уиски пред огъня.
— Щях да наруша клетвата си пред вас...
— Глупости — прекъсна го Брана и скочи на крака. — Пълни глупости, Финбар. И не ми ги разправяй как си се върнал заради мен, защото не си го направил само заради мен или заради когото и да било от нас. Върнал си се и заради себе си. Заради уважението, което имаш към това, което си, към дарбата си, и заради омразата към всичко, което представлява Кеван. Затова казвам, че са глупости. В началото не си позволявах да ти повярвам, а ти неведнъж доказа, че греша. Няма да го позволя, казвам ти, че няма да допусна да седиш сега тук и да не вярваш в себе си. Отивам да стопля задушеното. Всички трябва да хапнем след тази история.
Когато тя излезе, Мийра кимна и стана.
— Това обобщава всичко и е напълно ясно. Айона, да помогнем на Брана в кухнята.
Когато и двете излязоха, Бойл отиде за уискито и наля още в чашата на Фин.
— Щом си в настроение да се самосъжаляваш, най-добре да го правиш леко пиян.
— Не се самосъжалявам, по дяволите. Не чухте ли какво ви казах?
— Аз те чух, както и всички. — Конър протегна крака, смъкна се удобно надолу и се облегна в стола си, стиснал своята чаша уиски. Чухме как си водил битка, вътрешна и външна, и си я спечелил. Браво и наздраве за теб. И ще ти кажа нещо, което знам като собственото си име. Ти би прерязал собственото си гърло, преди да нараниш Брана или някого от нас. Затова пий до дъно, братле, и престани да се правиш на глупак.
— Да се правя на глупак — измърмори Фин и понеже чашата бе в ръката му, изпи уискито.
А приятелите му го познаваха достатъчно добре, за да го оставят да потъне в мрачно мълчание.
Изчака всички да се съберат в кухнята и да седнат край масата. Той остана прав.
— Благодарен съм — започна Фин.
— Млъкни, по дяволите, и сядай да хапнеш — подкани го Бойл.
— Ти млъкни, по дяволите. Благодарен съм ви и имам право да го кажа.
— Чухме те и приемаме. — Брана сипа от задушеното в неговата чиния. — Сега, по дяволите, сядай да ядеш.
Той опита от гъстия телешки бульон с ечемик и усети как слиза надолу, до стомаха му, как топлината полека се разпростира навсякъде.
— Какво има в задушеното, освен телешко, ечемик и картофи?
Брана сви рамене.
— На всички ни ще се отрази добре малко тоник след такъв ден.
— Чудесно е. — Конър напълни лъжицата си. — Повече от чудесно, затова и аз като останалите ще те посъветвам да млъкнеш, по дяволите, Фин.
— Добре, добре. — Фин се пресегна за къшей хляб. — Тогава няма да ви разкажа останалото, след като не се интересувате.