— Какво още? — попита Айона.
Сега бе ред на Фин да свие рамене.
— Млъквам, както ме посъветваха любезно.
— Аз не съм казала нищо, нито съм те съветвала. — Мийра се усмихна мило. — Интересувам се, така че на мен можеш да кажеш.
— Добре тогава, заради твоя интерес, Мийра, казвам, че имаше издълбани символи в пещерата. Стари. Келтски руни.
— Келтски? — Конър се намръщи. — Сигурен ли си?
Понеже започваше да връща силите си, Фин хапна още от задушеното.
— Сега си говоря с Мийра.
— О, я престанете. — Но Бойл се засмя, докато си вземаше от хляба. — Келтски, значи? И какво означават?
Фин го изгледа иронично.
— Имам безброй таланти, но не чак дотам, че да разчета старите руни. Руните бяха високо по стените, изпъстрени с магически символи тук-там, което означава, че пещерата сигурно е била използвана за тъмни магии много преди времето на Кеван.
— Някои места са орисани на мрака, както други — на светлината — замислено отбеляза Брана.
— Онова, което усещах там, беше изцяло подвластно на мрака, сякаш е... рожденото му място. Сенките се движеха като живи същества. А на олтара, когато се приближих достатъчно, видях кости в една чиния, редом с чашата кръв. Имаше три черни свещи и книга с кожена подвързия. Върху нея бе гравирано клеймото. — Той посочи рамото си. — Това клеймо.
— Значи, е много старо, много преди времето, когато Тийгън е хвърлила камъка и е белязала Кеван. Преди Сърха да го прокълне. — Айона наклони глава настрани. — Знакът на демона в него? Или на неговата тъмна сила? Съжалявам — бързо добави тя.
— Няма за какво. — Фин отново взе лъжицата си. — Близо до книгата имаше звънец, сребърен, с дръжка с формата на вълк, изправен на задни крака.
— Звънец, книга и свещ, кости и кръв. Символът на белега на Кеван, символът на вълка. — Брана се замисли. — Значи, е имал всички тези неща, символите на онова, в което се е превърнал. Стари неща?
— Много стари, с изключение на свещите. А те... направени са от човешка мас, смесена с кръв.
— Може ли да стане по-противно? — зачуди се Мийра.
Конър леко я потупа по ръката.
— Мисля, че да.
— Неговите инструменти — предположи Брана, — вероятно предавани от баща на син или майка на син или дъщеря. Наследени от него и после използвани за целите на мрака. Макар да не можем да сме сигурни, че баща му не се е занимавал също с тъмна магия или защо е избрал тази пещера за свое леговище.
— Може да е бил пазител — подхвърли Мийра. — Някой, надарен със сила, който да пази демона или каквото е там и да внимава да остане окован.
— Вярно — съгласи се Брана. — Независимо дали Кеван е дошъл от светлата, или от тъмната страна, или нещо по средата, той сам е направил избора си.
— Има и още — продължи Фин. — Видях восъчна фигурка на жена с вързани крака и ръце, с черна роба, коленичила, сякаш молеше за милост.
— Сърха. — Брана поклати глава. — Неговата мания по нея е започнала преди много време. Но никога не е могъл да я подчини или да я накара да коленичи.
— Близо осемстотин години са доста дълго време да останеш обсебен от някого или да таиш желание — изтъкна Айона. — Бих казала, че това е лудост, която се корени далеч в миналото.
— Съгласна съм.
— И още нещо — отново се обади Фин. — Фигурката беше омазана с кръв по корема, между бедрата.
Брана внимателно остави лъжицата си.
— Тя загубила бебето си по-рано същата зима. Направила спонтанен аборт и никога не се възстановила напълно. Страдала от някаква ужасна болест, която не можела да изцели. Разкъсващи болки в корема.
— Убил е детето й? — Дори и след толкова много векове очите на Айона се просълзиха. — Вътре в нея? Може ли да го направи?
— Не знам. — Разтърсена, Брана стана и отиде да си сипе вино, после донесе бутилката на масата. — Ами ако не се е предпазила точно срещу това? Ако е намерил начин да... Имала е три деца, за които да се грижи, а мъжът й е бил далеч с останалите от племето. Кеван я е преследвал жестоко. Може да е показала своята уязвимост по някакъв начин, да е проявила момент на слабост, в който не е била достатъчно бдителна.
— Ние ще бъдем. — Фин докосна ръката й. — Няма да покажем никаква слабост и ще използваме всичко по силите си. Това е още едно престъпление, за което ще плати.
— Страдала е. Мога да усетя сълзите й в книгата, докато е описвала загубата на бебето. Да — тихо каза Брана. — Ще трябва да плати и за това, и за всичко друго.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Тя удвои усилията си. Не можеше да прибързва — не, работата със смъртоносна отрова не можеше да бъде пришпорвана. Но Брана посвещаваше всяка свободна минута на създаването на отровата.