— Ти... Мили боже, Фин.
Не беше имал намерение да разкрива толкова много, но не можеше да върне думите назад.
— Е, тогава бях доста пиян, за щастие, понеже, ако си прокълнат, си оставаш такъв, с една или с две ръце, независимо колко безумно геройска ми се струваше постъпката на двайсет и две, при това замаян от почти цяла бутилка „Джеймисън“.
— Няма да обезобразяваш тялото си — каза тя, разтърсена до дъното на душата си. — Дори не си го помисляй.
— Няма смисъл, както ми повтаряха неведнъж след всеки провален опит. Проклятието на умираща вещица, която при това е жертвала себе си, за да живеят децата й, за да ги защити от тъмната магия, е много могъщо.
— Когато всичко свърши, ще ти помогна да намериш начин — ние всички...
— Аз ще го намеря, ако има начин, никога няма да престана да го търся, защото заради него не можеш да ми обещаеш бъдеще. Не мога да искам от теб утрешния ден, нито да ти го предложа. Никога не бихме могли да имаме деца. — Той кимна. — Виждам, че ти също го знаеш. Никой от двама ни не би създал дете в този свят с мисълта, че може да носи подобно бреме.
— Не. — Отчаянието и жестоката истина свиха сърцето й. — И когато свършим тук... ти отново ще заминеш.
— Когато свършим, можем ли да бъдем заедно, както сме сега, и да знаем, че никога няма да имаме живота, за който сме мечтали? Да знаем, че това — докосна той рамото си — стои между нас дори и след смъртта на Кеван? Докато го нося, той не е унищожен докрай и проклятието на Сърха и щe продължи да живее с мен. Затова никога няма да престана да търся начин.
— И така проклятието й се връща трикратно. Ти, аз и бъдещето, което бихме могли да имаме.
— Имаме днешния ден. Това е много повече от всичко, което съм вярвал, че ще имам отново с теб.
— Мислех, че ще е достатъчно. — Тя се хвърли в прегръдките му и го притисна здраво.
— По-добре да не го пилеем напразно.
— Няма да го пропилеем. — Тя вдигна лице и му поднесе устните си. — Ако можех да го постигна с желание, щях да поискам да сме обикновени хора.
Той се усмихна леко.
— Ти не можеш да си обикновена.
— Просто жена, която прави сапуни и свещи и има магазинче в селото. А ти ще си мъж, който има конюшни и школа за соколи. Ако желанията можеха да се сбъдват. Но...
Двамата заедно погледнаха към работния плот с магическите книги и стъклениците.
— Ако бяхме обикновени, нямаше да можем да направим каквото трябва да се направи. Най-добре да опитаме да направим заклинанието, иначе пак ще ми точиш кръв, защото другата вече не е достатъчно прясна.
Дълг и съдба, помисли си тя. И от двете не можеш да избягаш.
Взе котлето и запали огън под него.
Дългият и мъчителен процес изискваше прецизност и сила — стъпка след стъпка. Брана си нареди да остави настрани всички предишни провалени опити и да смята това за ново начало. Отровната смес бълбукаше и димеше под ръцете на двамата, докато те бавно и внимателно разбъркваха отварата.
Тя си пое дълбоко въздух, когато стигнаха до последния етап.
— Черней и се сгъсти под дланите ми — каза тя.
Фин я последва.
— Да превърнем отварата в отрова за прокълнати.
— Мойта сила — изрекоха двамата заедно, а заедно с думите отварата закипя бурно. — Силата на тримата среща тук съдбата си. Както казахме, да бъде тъй.
Тя почувства промяната, изявата на силата и волята от нея и от Фин. Пресегнаха се един към друг, свързаха тези сила и воля, позволиха им да се слеят в едно и така да пораснат още повече.
Брана блокира всичко друго и се фокусира само върху това сливане, върху тази цел, и сърцето й заби трескаво в гърдите, докато топлината и уханията на ателието й постепенно избледняха в съзнанието й.
Остана само светлина, ярка и ослепителна, надигаше се вътре в нея, струеше навън. Разцъфтяваше заедно с онова, което се надигаше и струеше от Фин.
Съединяване, физическо, интимно, психическо, могъщо като буря, разтърси цялото й тяло като оргазъм.
Главата й се отметна назад. Вдигна ръце, обърна длани нагоре и разпери пръсти.
— Ето оръжие срещу мрака. Изковано в огъня на вярата и светлината. Върху земята, където жертва даде Тъмната вещица, трима по три по три ще се изправят срещу злото, родено в мрака. Кръв и смърт го чакат. Водим кон, сокол и куче и казваме името. Звъни звънец, книга се отваря, палим свещ, казваме името. В пламък бял, само светлина, ослепителна и ярка, обвиваме камъка и затваряме вратата. Кръв и смърт го чакат. Демон, смъртен или вещер, кръв и смърт го чакат.