Тя сипа от бледозлатистото вино в двете чаши и му подаде едната.
— Днес не се провалихме. Затова...
Разбрал чувствата й, той чукна чаша в нейната.
— Да пием за днешния ден. — Той отпи глътка, наклони глава настрани. — Виж ти, ето че имаш и друг талант. Виното е разкошно. Едновременно леко и дръзко. Има вкус на звезди.
— Би могло да се каже, че съм добавила няколко. Хубаво е — съгласи се тя. — Заслужаваме нещо хубаво днес. Доколкото си спомням, заслужаваш курабийка.
— Предложи ми половин дузина — напомни й той, — но сега смятам, че и двамата заслужаваме нещо повече от курабийки. — Прегърна я през кръста. — Дръж здраво виното си — предупреди я той и полетяха.
Тя усети как главата й се замайва от изненадата и скоростта. Изпита жажда, когато устата му се впи в нейната, докато се носеха в пространството. Разсмя се безсилно, когато се озова просната под него върху огромно легло с балдахин от прозрачни бели завеси.
— Значи, това заслужаваме?
— И още как.
— Останах без вино.
— Нищо подобно. — Той махна с ръка и тя забеляза маса, върху която стояха чашите им. И тогава осъзна, че и леглото, и масата се носеха над синьото море.
— Сега кой е практичен? Но къде сме? О, колко е топло. Прекрасно е.
— В Южните морета, далеч от всичко, и сме скрити от погледи, така че дори и рибите не ни виждат.
— В Южните морета, на плаващо легло. В теб се крие някаква лудост.
— Когато става дума за теб. Час или два с теб, Брана, в нашия малък личен рай. Където е топло и безопасно, и си гола. — И наистина се оказа гола само с едно щракване на пръсти. Преди да може да се засмее отново, той плъзна длани нагоре и покри гърдите й. — Боговете само знаят колко обичам да си гола и под мен. Направихме каквото трябваше — напомни й той. — Сега е ред на онова, което искаме.
Устните му се спуснаха върху нейните, горещи и покоряващи, за да пробудят в нея пареща като пламък нужда. Тя отвърна, но не с покорство, а със също толкова горещ и буен огън.
Магията, слята в едно, още пулсираше в телата им, ярка и могъща, и сега всеки се откри за нея и един за друг.
Горещото препускане на устните му по тялото й разбуди буря от страст. Нетърпеливо бродещите й ръце превърнаха тази буря във вихър. Двамата се претърколиха в леглото, което се полюшваше над ширналото се, разлюляно море, докато вътре в тях се надигаха вълна след вълна на страстно желание, разбиваха се и отново се надигаха в безбрежен ритъм.
Ако това бе неговата лудост, тя я приемаше с желание и искаше да го залее със своята нужда. Любов отвъд разума превзе съзнанието й. Тук, в това кътче на усамотение, което той бе сътворил за тях, тя можеше да й се отдаде. Тук, където съществуваше само най-истинската магия, тя можеше да му я върне в замяна.
Тялото й се разтърси, сърцето й потръпна. Толкова много чувства и желания. Когато от устните й се откъсна вик на удоволствие, отекна над синьото безбрежие чак до вечността.
Да я има само за себе си, изцяло, където никой не можеше да ги докосне. Да й даде фантазията, която тя толкова рядко си позволяваше сама, и да усети как тя се пресяга да я вземе, да приеме всичко, което той изпитваше към нея и винаги щеше да изпитва. Дори и само това го изпълваше с много повече щастие, отколкото всякаква могъща сила, магия или тайни на Вселената.
Не бяха нужни думи. Всичко, което тя чувстваше, грееше в очите й и всички негови чувства бяха отразени в очите й.
Когато я изпълни, бе залят от истински порой от удоволствие, любов и страст. Когато тя го притисна здраво, дълбоко вътре в себе си, двамата станаха едно.
Препускаха заедно вихрено и мощно, в свят само за двамата, понесени на вълните на дълбокото синьо море. Тя лежеше, сгушена в него, унесена от тихото плискане на водата край леглото, от топлината на слънцето и мириса на море. И от усещането за тялото му до нейното, горещо, потна кожа до потна кожа.
— Защо точно това място — попита тя — от всички по света?
— Защото е отвъд всичко, което имаме и познаваме заедно. Ние носим зеленината и влагата в сърцата си, не бихме се отрекли от тях. Но това? Топлината и синевата? Малко късче фантазия за жена, която рядко си позволява подобни мечти. А и боговете са ни свидетели, Брана, че зимата беше студена и жестока.
— Да. Но в края й ще дойде не само пролетта. Ще изпълним дълга си, ще се насладим на светлината и свободата, които идват след това. Когато всичко свърши...
Той вдигна глава и се взря в очите й.
— Поискай всичко.
— Доведи ме отново тук заради двама ни, когато сме приключили с дълга. И преди да поемеш, накъдето си решил. Върни ме тук.
— Ще го направя. Сега сигурно искаш да си идеш у дома.