– Уплаших те, като заговорих за Фиал. Не бива да мислиш, че ще те принудим да се омъжиш за когото и да било.
– Не. О, не. – Брана се обърна и улови ръцете на Ейлиш.
Никога не би го направила. Фиал не е причината да те напуснем.
Брана се извърна и събра и останалите си вещи.
– Майка ви не би искала да постъпите така.
– Майка ми би искала да сме у дома щастливи и спокойни с нея и баща ни. Но не било писано да е така. Майка ни пожертва живота си за нас, даде ни силата си. И сега мисията ѝ е наша. Трябва да живеем своя живот, да бъдем верни на силата си и да изпълним целта си.
– Къде ще отидете?
– В Клеър, така мисля. Засега. Ще се върнем. И ще се приберем у дома. Вярвам в това с цялото си сърце. Той няма да дойде тук.
Отново застана с лице към Ейлиш и я погледна в очите, а нейните бяха сякаш забулени в дим.
– Той няма да дойде тук и няма да навреди на теб или близките ти. Кълна се в това в кръвта на майка си.
– Как можеш да си сигурна?
– Аз съм една от тримата. Тъмна вещица от Мейо, първородна дъщеря на Сърха. Той няма да дойде тук, нито да нарани теб и близките ти. Защитени сте до края на дните ви. Така е сторено. Не бих ви оставила незащитени.
– Брана…
– Тревожиш се. – Брана сложи длани върху тези на Ейлиш, които бяха върху издутия ѝ корем. – Нали ти казах, че синът ти е здрав и е добре? Раждането ще мине леко и бързо. Мога да ти го обещая и го гарантирам. Но…
– Какво? Трябва да ми кажеш.
– Колкото и да ме обичаш, ти все пак се боиш от онова, което имам. Но трябва да се подчиниш на това, което ще ти кажа. Синът ти, този, който ще се появи сега, трябва да е последен. Ще бъде здрав и раждането ще мине добре. Но не и следващото. Ако има друго, няма да го преживееш.
– Аз… Не можеш да знаеш това. Не мога да лиша мъжа си в постелята. Нито себе си.
– Не можеш да лишиш децата си от майка. Това е тежък избор, Ейлиш.
– Бог ще реши.
Бог би ти дал седем деца, но цената на следващото ще бъде животът ти, както и този на бебето. С цялата си обич към теб ти казвам да ме послушаш.
Тя извади шишенце от джоба си.
– Направих го за теб. Само за теб. Прибери го на сигурни място. Веднъж в месеца, в първия ден на цикъла ти ще си почиваш от него – само една глътка. Няма да заченеш дори и след като си изпила и последната капка, защото всичко що е приключило. Ще живееш. Децата ти ще имат майка.
– Ще си жива да люлееш и техните деца.
Ейлиш сложи ръце върху издутината на корема си.
– Ще бъда безплодна.
– Ще можеш да пееш песни на децата и внуците си. Ще споделяш постелята с мъжа си за удоволствие. Ще се радваш на безценните живи деца, които си довела на бял свят. Изборът е твой, Ейлиш.
Брана затвори очи за миг. Когато отново ги отвори, те бяха много, много тъмни.
– Ще го наречеш Лоик. Ще бъде със светли лице и коса, сини очи. Силно момче, винаги усмихнато и с глас на ангел.
Един ден ще поеме на път и ще се скита, като използва гласа си, за да се прехранва. Ще се влюби в дъщеря на фермер и ще се върне при вас заедно с нея, за да работят на тази земя. А ти ще слушаш гласа му над полето, защото той винаги ще бъде весел.
Тя остави видението да изчезне.
– Видях какво може да бъде. Ти трябва да избереш.
– Това е името, което му избрах – прошепна Ейлиш. – Никога не съм ти го казвала, нито пък на когото и да било.
Сега тя взе шишенцето. – Ще те послушам.
Ейлиш стисна решително устни, бръкна в джоба си и извади оттам малка кесийка. Бутна я в ръцете на Брана.
– Вземи това.
– Няма да взема парите ти.
– Ще ги вземеш. – Сега сълзите бликаха като порой по бузите ѝ. – да не мислиш, че не знам, че спаси и мен, и Конъл при раждането? А нима дори и сега не мислиш за мен и близките ми? Ти ми донесе много радост. Сякаш доведе Сърха при мен, когато ми липсваше, защото в теб виждах нея ден след ден. Ще вземеш парите и ще се закълнеш, че ще бъдете в безопасност, че ще се върнете. Всички вие, защото сме една кръв.
Брана я разбираше, затова пъхна кесийката в джоба на полата си, после целуна Ейлиш по двете бузи.
– Кълна ти се.
Навън Иймън се стараеше да развесели братовчедите си. Те го молеха да не тръгва, разбира се, питаха го защо трябва и се опитваха да го разубеждават. Затова той им разправяше какви страхотни приключения го очакват, как ще се бие с дракони и ще хваща омагьосани жаби. Видя как Тийгън излиза с разплаканата Маб и как ѝ дава парцалена кукла, която сама бе направила.
Искаше му се Брана да побърза, защото сбогуването беше истинска мъка. Готов, Аластар стоеше наблизо. Иймън, като глава на семейството в крайна сметка, бе решил, че сестрите му ще яздят, докато той върви.