– И това е трик, в който използва някои твои мисли – обясни Брана, – като ги изопачава.
– Мои мисли ли? Но аз никога не съм смятала, че ни е напуснал, защото сме приятели.
– Но си мислила неведнъж, че заминаването му е било твоя грешка. Няма нужда да се промъквам в главата ти, за да го знам – добави Конър.
– Знам, че не е така. Искам да кажа, знам, че не ни е изоставил заради мен.
– И въпреки това понякога се съмняваш в себе си. – Айона ѝ отправи разбиращ поглед. – Случвало се е да се чудиш, когато си разстроена, какво в теб не е достойно за обич. Знам какво е, колко е трудно да приемеш, че някой, който трябва да те обича безусловно, не го прави. Или не достатъчно. Но вината не е в мен и не е в теб. Грешката е в тях, те не са достойни.
– Знам го, но имаш право. Понякога… Розата, която ми даде, започна да кърви и той ми каза, че съм развратница, защото съм си легнала е вещер. Но аз със сигурност не съм го правила, преди баща ми да ни напусне. Господи, истината е, че той беше прекалено голям страхливец, за да каже подобно нещо в лицето на когото и да било.
Тя замълча, загледа се в чинията си.
– Беше толкова слаб характер, баща ми. Трудно е да признаеш, че си обичал някого, който е бил толкова слаб.
– Не можем да избираме родителите си – обади се Бойл, – както и те не избират нас. Всички трябва да се справяме, както можем.
– А любовта… – Конър спря, докато тя не вдигна очи към него. – От нея никога не бива да се срамуваме.
– Аз обичах една илюзия, каквато беше и днес. Но вярвах и в двете за известно време. А днес усетих как всичко се променя, когато ми каза онези неща, онези тежки думи, които той, при всичките му недостатъци, никога не би изрекъл. Отново чух дъжда, чух Ройбиър и разбрах, че всичко е лъжа. Стиснах здраво лопатата. Не беше в ръцете ми, докато се разхождахме, но сега отново я държах. Замахнах към него, към главата му, но той беше бърз. Замахнах отново, но светът започна да се върти и да подскача. После ти, Конър, се появи като демон върху гърба на Аластар, а Бойл тичаше откъм конюшните и Кател, и..; Той ми се усмихна – вече беше Кеван и изобщо не приличаше на баща ми.
Сега го видя ясно, видя усмивката на красивото му и жестоко лице.
– И усетих как нещо пробожда сърцето ми – толкова остро и студено – докато той се усмихваше, преди да се разтвори в мъглата.
– Черна светкавица – обади се Бойл. – На това ми заприлича на мен, блесна от камъка, който носеше.
– Не я видях. – Мийра вдигна чашата си с вода, пресуши я. – Опитвах се да вървя, но все едно газех в гъста кал, Чувствах се зле, бях замяна и вече не усещах дъжда, защото сенките бяха ужасно гъсти. Не можех да изляза от тях, сякаш не можех да помръдна, нито да извикам. Имаше гласове вътре в сенките. На баща ми, на Кеван. Заплахи, обещания. Аз… Каза ми, че ще ми даде сила. Ако отнеми живота на Конър, ще ми даде безсмъртие.
Пресегна се към ръката му и се успокои, когато Конър я стисна.
– Не можех да се измъкна, ставаше все по-тъмно и по-тъмно. Не можех да говоря, нито да помръдна, сякаш бях овързана здраво и беше толкова противно студено. После се появи ти, Конър, заговори и грейна светлина. Ти беше светлината. Каза ми да хвана ръката ти. Не знаех как, но ти каза да те хвана за ръка.
– И ти го направи.
– Не мислех, че ще успея, толкова болеше. Но ти повтаряше неспирно, че ще успея. Казваше ми да те хвана за ръка и да тръгна с теб.
Тя сплете пръсти с неговите сега, стисна здраво.
– Когато те хванах, сякаш ме теглеше от бездънна яма, докато нещо ме дърпаше назад. Ти ме издърпа нагоре и навън, към светлината, а тя беше ослепителна. После отново усетих дъжда. Болеше ме всичко наведнъж. Тялото ми, сърцето, главата. Сенките бяха ужасяващи, но исках да се върна обратно там, където не изпитвах болка.
– Донякъде е било от шока – обясни Брана. – И заклинанието, което е използвал да те привлече. После рязкото връщане обратно. Затова Конър те приспа.
– Задължена съм на всички ви.
– Ние сме един кръг – обади се Бойл. – На никого и и I по не дължиш.
– Не, дължа ви благодарност. Задето дойдохте на помощ, да, знам, че всеки би го направил за другия. И ни дължа извинение, задето бях толкова неразумна и му дадох възможност да ме хване. А с това изложих всичко па риск.